Е- обучение »ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви” Хасково
PC Свят»ПрактикаКак се ъпгрейдва дънна платкаТрудната част не е самата хардуерна инсталация – от години насам модерните дънни платки предлагат много лесна инсталация и монтаж . Тя е в запазването на Windows с всичките програми и настройки. До преди една година, многократно ъпгрейдвахме геймърската тестова система в нашата лаборатория, но работните ни машини бяха с двугодишни дънни платки и процесори. Тогава именно с тях се научихме как да заменим дънната платка с нова, без да се налага да правим чиста инсталация на целия софтуер – операционна система и всички приложения, които се ползват. Това не е толкова трудно, стига да се направи малко предварителна подготовка. В тази статия ще се фокусираме върху ъпгрейд само с едно поколение по-ново такова. Примерите могат да включват мигриране от Intel Core 2 дънна платка към Intel Core i5/i7 платка, или от AMD Athlon 64 X2 AM2 платка, към поддържаща Phenom X4 такава. Дори и в тези случаи, ще трябва да си набавите и кореспондиращия допълнителен хардуер, който също трябва да бъде заменен като системна DDR3 памет, ако до момента например сте били с DDR2.
Конкретно за случая няма да се опитваме да мигрираме от много стар хардуер (да речем от дънна платка с AGP слот), към съвсем нов. Причината: ако планирате да правите подобен ъпгрейд от древен хардуер, към много нов, то най-добре тогава да бъде и с чиста инсталация на целия софтуер. И така, ще ви преведем през процеса на модернизация на дънната платка в съществуваш компютър, включително и по това как да се погрижите за всички софтуерни проблеми, които могат да се появят. Целта е да се съхрани и да се поддържа напълно работоспособна съществуващата инсталация на Windows, дори и след обновяване на дънната платка. В това ръководство ще се съсредоточим основно върху Windows 7, но ще предложим и някои съвети и трикове за Windows XP и Windows Vista. Иначе като процедура извършването на ъпгрейд на дънната платка е доста проста задача и се състои от три части: Предварителна подготовка преди ъпгрейда, физическа замяна и пост-ъпгрейд настройки. По-долу сме дали последователността от действия за замяна на вашия хардуер, както и необходимата подготовка, за да се избегне преинсталиране на приложенията. Подготовка за замяна на дънната платка Стъпка 1 : Бекъп Трябва да запомните един ключов момент: при смяна на дъното, вие излагате на риск вашите данни. Дори ако не сте правили редовни бекъпи, сега е моментът да направите резервно копие на вашата система. Първо ви предлагаме да архивирате ценните си данни върху външен диск. След това, ако е възможно, направете копие-изображение на целия си твърд диск, като използвате подходящ инструмент от типа на Acronis True Image (платена) или DriveImage XML (безплатна). Не „клонирайте“ твърдия си диск на друг HDD, а просто запазете изображението на вашия диск върху друг, като може за целта да използвате и външния диск, на който сте “бекъпнали” важните си данни. Стъпка 2: Съберете регистрационните ключове на наличния софтуер Огледайте внимателно всичкия софтуер, който ползвате. Повечето съвременни приложения изискват въвеждане на регистрационни ключове. Може да се наложи отново да ги въвеждате, затова се уверете, че ги имате под ръка, като за предпочитане е да са на хартиен носител. Ако имате много програми, използвайте Magical Jelly Bean Keyfinder, който ще изтегли всички ваши ключове от регистъра на Windows, така че лесно ще може да ги запишете. Стъпка 3: Деактивирайте или деинсталирайте активирани приложения. При смяна на дънна платка приложенията, които изискват активация, могат да решат, че това е опит за нелегално копиране на софтуер и в резултат на това могат да откажат да функционират. Например повечето професионални приложения на Adobe (Photoshop, After Effects, Premiere Pro или пакетите CS3 и по-новите версии) изискват активиране. Също така, те имат в менюто „Help” удобен бутон „Deactivate“ за деактивиране. Ако работите с пакет (suite) на Adobe, вие трябва да деактивирате само едно приложение, но ако сте инсталирали индивидуални програми, тогава ще трябва да ги деактивирате поотделно. Също така някои игри ще изискват деактивиране или деинсталиране, ако те са активирани. Независимо от приложението, щом е минало през процес на активиране, след замяната на дънната платка ще трябва да се ре-активира. Това правило може да включва и самата Windows ОС (за това ще пoговорим в последната част) след физическото инсталиране на платката. Възможно е да пропуснете да деинсталирате някое приложение, но няма нищо страшно, защото ще ви се наложи да се свържете с компанията, за да направите нова активация. Правили сме това с продукти на Adobe и Microsoft. Има обаче една важна особеност за Windows Vista/7, която трябва да знаете – ако версията ви е OEM, а не ритейл, то тогава нямате право на повторна активация и трябва наново да закупите продукта! Стъпка 4: Обновете драйверите си Тази стъпка е особено полезна, ако мигрирате от стар, към по-нов чипсет. Последните драйвери за чипсетите на Intel (.INF) съдържат драйвери за всички техни чипсети и могат да се свалят от техния уебсайт . Не се стряскайте от големия списък с драйвери, който се инсталира, защото са активни само тези, предназначени за конкретния чипсет. При смяна с друга дънна платка, при зареждане на Windows ,старите драйвери ще oстанат неактивни, а тази за новия чипсет ще се активират. Също така е добре да си обновите драйверите на дънната платка и ако имате дискретна звукова карта, също и аудио драйверите. Ако използвате вграденото аудио на дънната платка, след замяната на старата с новата, тогава се инсталират и драйверите му. Стъпка 5: Проверете настройките на дисковата подсистема Най-напред проверете настройките на дисковия интерфейс. Миграцията между чипсети на различни производители може да е проблематична. Например ако мигрирате от NVIDIA чипсет към Intel, първо трябва да се уверите, че вашия компютър не работи със собствените драйвери на NVIDIA за IDE. В противен случай , може да се сблъскате при първото зареждане на Windows със син екран с грешка Stop: 0x0000007, което означава че дисковия интерфейс е непознат. Подобни съображения важат и за RAID настройките, ако мигрирате от чипсет на един, към друг производител. Ако използвате RAID 1 масив, тогава нещата значително се опростяват, тъй като лесно може да го конвертирате в единичен диск, но ако сте с RAID 0 или някой по-висок клас масив, тогава единственото решение е да си направите изображения на дяловете на масива на единичен диск. При мигриране от по-стар, към по-нов чипсет на Intel, принципно няма да има никакъв проблем в това отношение, но все пак също е препоръчително да направите резервни копия на дяловете си, защото винаги има някакъв шанс нещо да се обърка. В този случай, ако използвате AHCI или RAID режим, ще трябва да обновите драйверите на Intel до последната версия, преди да смените дънната платка. Една от главните причини за бекъп е, че вие променяте вашия основен драйвер на дисковата подсистема. Ако вашата машина стартира от външен дисков контролер (например PCI Express SAS или SCSI контролер), не би трябвало да имате никакъв проблем с първоначалното стартиране на ОС, но и това пек не е напълно сигурно. Може да ви се наложи да „поправите“ Windows XP или Windows 7. В тази статия смятаме да се ограничим до средностатистически компютър с един HDD. Вижте настройките в BIOS на старата ви дънна платка и се уверете, че на новата те са същите, преди да заредите за пръв път операционната система. Ако например на текущата ви платка е зададен AHCI режим на дисковия драйвер, задайте същия режим и на новата платка преди стартиране на Windows. Ако все пак след замяната на платката имате проблемна или не използваема система, то тогава може би единствения начин е чиста инсталация. Ъпгрейдът За този статия имахме доста ясен проект. Системата, която трябваше да бъде осъвременена беше с процесор Intel Core Duo E8400 и дънна платка Intel DX48BT2, с Intel X48 чипсет. Независимо, че беше сравнително бърза система и добре служеща за нашите цели, тя съдържаше предишна генерация процесор, поставен върху дънна платка с остарял чипсет. Ние заменихме дънната платка Intel DX48BT2 с Intel DX58SO и процесор Intel Core i7-930 (2,8GHz) и 6GB DDR3 памет, производство на OCZ. Оригиналната ни система работеше под Windows 7 Professional 64-bit и имаше инсталирани няколко игри и Microsoft Office пакет. Разбира се както Windows, така и офис пакета изисква активация.
За да подмените компонентите, трябва първо да си намерите добро място за работа, което да е равно, сухо и без наличие на статично електричество. Ако живеете на студено и сухо място, е добра идея да сложите един овлажнител на въздуха. Силно препоръчително е дрехите ви да не са от синтетични материали. Ако имате антистатична гривна, много е желателно да я поставите и да се заземите, но ако нямате, просто преди да пристъпите към работа трябва да се хванете за някоя метална част на заземен уред, за да се разреди статичното електричество, което носите. За целта може да използвате вашия компютър, като не трябва да изключвате захранващия кабел. Просто се хванете за открита метална част на шасито.
След като сте приключили с операцията по разреждане на статичното електричество от себе си, изключете всички кабели от вашия компютър и свалете страничния му капак. Добра идея е, ако имате флакон със сгъстен въздух или компресор, да издухате събралия се прахоляк в кутията. Може да използвате и прахосмукачка, но с нея ефектът, ще е много по-малък. Също така много полезна ще ви бъде в случая и малка, мека бояджийска четка. Който и метод да приложите, трябва много внимателно да действате, за да не откъртите някой от деликатните компоненти на дънната платка. След като почистите компютъра си отвътре, трябва внимателно да демонтирате всички захранващи и комуникационни куплунги вътре в кутията. После демонтирайте разширителните карти, като например видеокарта, звукова карта или мрежова карта. Накрая демонтирайте старата си дънна си платка. Добре би било, ако можете да извадите дънната платка заедно с монтирания на нея охладител и системна памет, но ако това не е възможно, преди да извадите дънната платка, ще трябва и тях да махнете от нея. Особено трябва да сте внимателни с охлаждането на процесора. След като извадите старата си дънна платка, не забравяйте да демонтирате и задната I/O планка. За целта по демонтажа ще ви е необходима отвертка тип „Philips” #2 (известна, като „звезда“), евентуално и клещи. Някои дънни платки са закрепени безвинтово в кутията (посредством специални щифтове) и тогава се налага много внимателно, постепенно да я извадите от тях. Инсталиране на дънна платка Преди да пристъпите към монтажа на новата си дънна платка, проверете дали са налични всички дистанционери, върху които ляга дънната платка, са в кутията и дали са на правилните места. Просто наложете новата платка и вижте дали всички нейни отвори съвпадат с дистанционерите. После от опаковката на новата ви дънна платка извадете и монтирайте в кутията задната I/O планка. След това разопаковайте самата дънна платка, махнете рекламните стикери (ако има такива върху слотовете и цокъла на процесора). Не забравяйте да махнете и предпазителя на цокъла на процесора. След това внимателно разопаковайте новия си процесор и го монтирайте в цокъла на дънната платка.
Потребителското ръководство на дънната платка трябва да ви е под ръка, защото в него е даден правилният начин на монтаж на процесора. Обикновено боксовият охладител на Intel процесорите се монтира много лесно посредством пластмасови самозаключващи се щифтове, като не се изисква поставяне на термопаста, тъй като тя фабрично е нанесена на основата на охладителя. В нашия случай обаче, ние не го използвахме, тъй като решихме да си “усложним живота” и си купихме висок клас CPU въздушен охладител – Thermalright Ultra 120. Неговата инсталация изисква монтаж на допълнителна метална планка от задната страна на процесорния цокъл на дънната платка. Планката на Thermalright ляга плътно, но не натягайте прекалено силно, защото самата дънна платка има метална плочка отзад за монтаж на LGA1366 цокъла. След като монтирате закрепващия механизъм на охладителя, проверете добре дали е легнал правилно. След това остава да монтирате самия охладител, който се закрепва посредством два винта, но преди това трябва да свършите две неща. Първо монтирайте DDR3 паметта в DIMM слотовете, тъй като после може да не ви е толкова лесно. При монтажа им трябва да обърнете внимание на тяхното правилно местоположение, като за целта трябва да обърнете внимание на прореза в долната част, който позволява монтаж само в едно, единствено положение. От ръководството ще видите в кои слотове трябва да поставите модулите с памет. След като приключите с паметта, монтирайте самия охладител. Монтирането на охладителя може да стане преди монтажа на дънната платка в кутията или след монтажа, в зависимост от това дали мястото вътре позволява единия или другия вариант. Преди да монтирате обаче охладителя, трябва да поставите термопаста, която идва в комплект с него – малка тубичка или спринцовка или просто малко пликче. Целта на тази паста е да подобри термичния контакт между повърхностите на процесора и охладителя, като запълва микро грапавините на контактните повърхности. За да има ефект от нея, не трябва количеството да е голямо, защото в противен случай тя ще образува дебел слой между двете повърхности, което ще влоши термичния контакт между тях – все пак, колкото и добри топлопроводящи способности да имат тези пасти, те са далеч по-слаби от тези на металите. Най-добре в центъра на капачката на процесора да поставите паста с големината на малко грахово зърно, след което с помощта на пластмасова шпакла (за целта е много удобно да се използва някаква стара фонокарта или визитка), равномерно да се разнесе по цялата повърхност, така че да се образува много тънък слой. След като е нанесена пастата, може вече да монтирате охладителя. След като поставите охладителя, монтирайте вентилатора на него и включете кабела му към терминала на дънната платка, обозначен като CPU_FAN. Накрая поставете дънната платка в кутията и завийте монтажните винтове. И така вашата нова дънна платка вече е монтирана.
Свързване След като сте инсталирали дънната платка, процесора, паметта, както и разширителните карти, трябва да свържете и всички конектори към нея. В документацията (Потребителското ръководство) на дънната платка са показани всички букси къде се намират на нея, така че ще трябва да направите справка, за да видите къде да свържете лицевия контролен панел на кутията, SATA, Audio, USB и всички останали портове, както и захранващите букси. След като вече сте свързали дънната платка с всички кабели, трябва да монтирайте и допълнителните разширителни карти (VGA, Audio, LAN...).
След като сте приключили с тази стъпка, вече е време да зареди системата, нали? Е, не съвсем. Преглед: всичко трябва да се провери Винаги се връщайте и правете проверка на това, което сте направили, за да си спестите много главоболия, защото много често се забравят разни неща. В случая можете да следвате следния “чеклист”:
Проверете връзките поне два пъти! Когато се уверите, че всичко е наред, вече може да затворите страничния капак на вашия компютър. Вече почти готово за пускане, към вашето PC трябва да свържете всички външни кабели на периферните устройства – клавиатура, мишка, монитор и пр. Накрая не забравяйте и захранващия кабел. Пак проверете всичко и, ако няма проблем, тогава е време да включим компютъра. Kонфигуриране след ъпгрейда Включете компютъра и преди да започне да зарежда Windows, влезте в конфигурационната програма на BIOS, като натиснете и задържите клавиша F2 (за Intel и Dell) или „Del“ за останалите марки по време на POST процедурата. Проверете реда на стартиращите дискове, ако имате повече от един твърд диск – трябва да се убедите, че зареждащия Windows диск е първи в списъка. Повечето модерни дънни платки позволяват да се укаже кой SATA или HDD диск да бъде стартиращ.
Също така проверете дали е зададен правилния тип на конфигурацията на дисковия интерфейс - IDE, AHCI или RAID. След като се уверите, че е посочен правилния стартиращ диск, оставете да се зареди Windows.
Ако приемем, че сте свързали всичко правилно, трябва да видите стартовия екран на Windows. Ще трябва обаче малко да изчакате, докато операционната система отбележи новия хардуер. При нас този процес вървеше много бързо, защото предварително бяхме обновили драйверите на дънната платка с последните. След като Windows регистрира всички нови устройства и обнови драйверите им, ще трябва да рестартирате компютъра си.
След като Windows 7 зареди втория път, проверете дали е необходимо наново да го активирате. Много вероятно е даже да получите предупреждение за това, но ако не получите, тогава кликнете върху „Start“ бутона и в полето за търсене въведете „Activate Windows“, след което натиснете Enter. Ще се отвори прозореца Windows Activation, където, ако е вече активиран, е изобразено логото Genuine Microsoft software. Ако се нуждае отново от активация, ще видите опция да активирате Windows сега, както и оставащото време до изтичането на активационния му период. В нашия конкретен случай активацията през Интернет работеше чудесно. Имайте предвид, че ако по някаква причина ви се откаже активиране по Интернет, може да ви се наложи да прибегнете до връзка с горещата телефона линия на Microsoft. Процесът по активиране на Windows отнема няколко минути и изисква въвеждането на кодове в полето. Ако автоматизираната система ви пита колко компютри ползват това копие на Windows, уверете се, че сте въвели „1“. След като вече имате напълно функциониращ Windows, е време да проверите и работоспособността на останалите си програми, като въведете серийните номера или ги активирате наново, ако го изискват. Смесен ъпгрейд между различни платформи Ако мигрирате от AMD платформа към Intel и обратното, или ако новата ви дънна платка използва чипсет от друг производител, спрямо старата, то тогава се налага да свършите малко повече работа. Най-напред вземете инсталационният си диск на Windows и ключа за него. Ако ъпгрейдвате под Windows XP инсталация, тогава стартирайте системата от CD диска. Първото нещо, което ще ви попита инсталаторът, е дали имате някакъв специфичен дисков драйвер. Тоест, ако режимът на дисковия контролер e настроен на AHCI или RAID, то следва да го укажете, като в последствие ще се наложи да поставите дискета или USB флашка с драйверите му, за да се инсталират, защото в противен случай няма да може да се разпознае инсталацията на Windows. След това следвайте стандартните инструкции за инсталиране на Windows XP, но откажете поправка чрез системната конзола, когато ви предложи. След това инсталатора ще потърси налична инсталация на Windows XP на твърдия диск и като я намери, ще ви попита какво ще изберете – чиста инсталация или поправка на наличната инсталация. В никакъв случай не избирайте чиста инсталация и не правете каквито и да е операции с твърдия диск като форматиране, преоразмеряване и пр. Просто изберете предложението за „Repair”. Това също работи и с Windows 7, където обаче не се налага да качвате никакви драйвери в режим AHCI на дисковия контролер. И в двата случая обаче ще ви е необходим така наречения инсталационен ключ (CD Key) на Windows, който ще трябва да въведете, когато го поиска инсталатора. Windows Vista обаче прави процеса по-болезнен, защото при нея липсва опция за поправка, което е сериозен пропуск от страна на Microsoft. Това, което винаги работи, е да се стартира в „Safe mode” режим, да се инсталират новите дискови драйвери (от CD-то на дънната платка или от дискета) от производителя на платката, след което да се рестартира системата и да зареди нормално. Но ако това не проработи по някаква причина, ще ви се наложи да направите чиста инсталация – ето защо бекъпът на вашата система е от критична важност.
|
