ЛАБОРАТОРИЯ ПО ДИАГНОСТИКА И РЕМОНТ    НА КОМПЮТЪРНИ СИСТЕМИ

ПГМЕТ „Стойчо и Кица  Марчеви” Хасково

Теми по модул Компютърни мрежи

  1. Oснови на мрежите модул 2/CISCO SYSTEMS/
  1. Тип мрежи
  2. Отстраняване на проблеми в мрежови връзки
  3. Инсталиране на мрежов адаптер
  4. Електронен учебник по компютърни мрежи и комуникации/лабораторни упражнения/ :
  5. Електронен учебен курс по компютърни мрежи
  6. Въведение в компютърните мрежи модул 1/CISCO SYSTEMS/
  7. Основи на мрежите модул 4 /CISCO SYSTEMS/

     

     

  1. 1.Как да boot-нем по мрежата

Преди няколко дена имах следния проблем – трябваше да инсталирам операционна система на компютър без флопи, без CD-ROM и без възможност за boot от USB. Успях с размяна на хард дисковете с друг компютър. По-късно видях, че има и друг, много по-лесен начин – remote boot от друг компютър. За целта е необходимо BIOS-ът да поддържа network boot (PXE вариант), да има работещ втори комютър с инсталиран Windows под ръка и двата компютъра да се намират в локална мрежа (чрез Hub или Switch).
Първоначално си нямах никаква идея как стоят нещата. Мислех си, че е достатъчно да share-на някъде инсталационните файлове на Windows XP и после ще мога да ги стартирам от друга машина. Все едно стартирам от CD-ROM, само че от мрежата. Оказа се, че доста съм грешал. Когато един компютър тръгне да boot-ва по мрежата той първо търси и се свързва с първия DHCP сървър, който намери. От него си взема IP адрес и boot image, който изпълнява. Проблемът е, че въпросният image трябва да се събира в свободната DOS памет, т.е. може да е до няколкостотин килобайта на размер. Затова се ползва специален Linux boot image, който е много малък по размер и който вече на своя страна зарежда и изпълнява нормален DOS boot image. Не е ли иронично? Ползваме Linux за да boot-нем в DOS.
Подкован с достатъчно теория, тръгнах да търся как да изпълня всичко това на практика. Ролята на DHCP сървър се изпълнява от TFTPD32. Linux boot диска се взема от тук, а нормален DOS boot диск от тук (аз ползвах Win98 версията, защото тя позволява да се инсталира XP директно). Подробни инструкции кое как и защо работи има на този адрес.
Дотук добре, само boot-ване в DOS обаче не върши работа, защото трябва отнякъде да се копират и инсталационните файлове на Windows. За целта има два начина, чрез USB или по мрежата. Проблемът е, че DOS не поддържа нито USB, нито има какви да е мрежови възможности. На тази или на тази страници има решение на първия проблем. А на тази страница – и на втория. Следвайки напътствията успях да подкарам 2GB флаш памет да се вижда като C: под DOS. След още малко чесане по главата успях да направя и boot диск, който да ми позволява да виждам другите компютри в мрежата под DOS, т.е. „\\SERVER\INSTALL\WINXP“ вече не е недостижима директория. Оттук нататък, след като веднъж съм стартирал DOS в един от двата режима, форматирам и sys-вам твърдия диск, копирам инсталационните файлова на Windows XP от USB или от друг компютър и рестартирам нормално. Веднъж след като съм boot-нал под DOS от твърдия диск, просто стартирам I386\WINNT.EXE и съм в играта.
Като бонус, от сайта на Avira може да се свали ntfs4dos. Това е безплатна за лични цели програмка, която позволява NTFS форматиран диск да се вижда под DOS за четене/запис. Просто копирайте ntfs4dos.exe в стартовия DOS image. За редакция на image може да се използва WinImage.
И понеже все пак цялата операция не е съвсем тривиална, ето тук съм сложил работещ вариант, който позволява PXE network boot под DOS с USB и NTFS support. Инструкциите са пределно прости. Разархивирайте файла в „C:\PXE“. Стартирайте „tftpd32.reg“ (само един път е достатъчно), а след това и „tftpd32.exe“. И това е. Сега пуснете другия компютър, изберете network boot и следвайте инструкциите на екрана.

 

2.DOS - Команди за LAN и NET

Под DOS можете да направите много неща, които не могат да станат с обикновен Windows 9.x (без допълнителни програми). Тук ще разгледаме някои DOS команди:

1. Ping - под ping се разбира изпращането на Echo Request до друг компютър в мрежата, за да се разбере дали тодй съществува. Щом другия компютър получи такъв пакет, той е длъжен да отговори на подателия му. С тази цел в DOS е създадена командата PING. Нейният най - опростен формат е: (параметрите в квадратно скоби не са задължителни)

PING [-t] [-n брой] [-l големина] [-i време на живот] [-w милисекунди] адрес
Параметрите имат следните значения:

-t - ако е споменат ще се пращат безбройно много пакети докато не бъдът спрени с Crtl+C

-n - това указва колко пакета да се пратят (по подразбиране е 4)

-l - указва големината на пакета (по подразбиране - 32 байта)

-i - тука моджете да кажете през колко рутера или шлиуза максимално да може да мине вашия пакет

-w - колко милисекунди да се чака отговор от всеки пратен пакет


Ако програмата ви даде съобщение "Requested Timed Out", това означава че или този адрес не съществува или пакета не се е върнал (за по-сигурно пращайте по повече пакети и задайте по-голям период на изчакване за всеки)

Пример:

PING -n 10 -w 10000 212.50.21.123 - това ще прати 10 пакета до 212.50.21.123 като всеки ще бъде изчакан 10 секунди

PING -t -l 5000 212.50.21.123 - в този пример се пращат безкрайно много пакети с големина 5Кb с цел "наводняване" на връзката


След като изпълните командата PING ще получите нещо от сорта:

Pinging 212.50.21.123 with 32 bytes of data:

CODE


1
2
3
4
5
6
7
8
9

Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=1010ms TTL=126
Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=982ms TTL=126
Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=1256ms TTL=126
Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=817ms TTL=126
Ping statistics for 212.50.21.123:

Packets: Sent = 4, Received = 4, Lost = 0 (0% loss),
Approximate round trip times in milli-seconds:
Minimum = 817 ms, Maximum = 1256 ms, Average = 1016 ms


Както видждате най-долу има статистика за това колко пакета са били пратени, колко върнати и средното време, за което са го направили.

2. Trace - тракинг се нарича проследяването на пътя до даден компютър (през кои адреси минава). Това може да се направи по следния начин в DOS:
TRACERT [-h OPITI] [-w MILISEKUNDI] ADRES

-h - брой опити за търсене на отделните адреси (по подразбиране 3)
-w - времто за чакане отговор на пакета

3.ipconfig /all показва текущото състояние на мрежата

 

3.Стартиране на ДОС

При Windows 2k, XP ще ви трябва стартова дискета.

2. Как да си направиме стартова дискета за Windows ХР?
Слагате във флопито празна здрава дискета>> кликвате с десен бутон върху флопи устройството и избирате Format >> слагате отметка на Create an MS-DOS startup disk >> Start. За да заредите DOS от дискетата трябва да настройте в BIOS като първо стартиращо устройство Floppy. Най-добре е да използвате дискета за Win98, защото стартовата дискета,направена под WinXP има ограничени възможности. Има готови програми за правене на стартова дискета за Windows 98. Подобен софтуер можете да свалите от този сайт: http://www.bootdisk.com/

3. Основни команди:
MD име на директорията - създаване на директория
RD име на директорията - изтриване на директория
DEL име на файла/директорията - изтриване на файл/директория
CD - връща ни в главната директория (устройство)
DIR – извежда списък от файловете и папките от директорията, в която се намираме
MOVE (път)име на файла мястото където ще го поставите – преместване на файл
COPY (път)име на файла мястото, където ще го поставите – копиране на файл

*Пояснение: при командите за местене и копиране след командата се указва първо името на файла и съответния път до него.Оставя се един интервал, след което указваме къде да бъде преместен или копиран файлът, т.е. пътя до директорията. Ето един пример: намираме се в устройство А:. Файлът‘111.exe’, намиращ се в C:papka1 искаме да го преместиме в D:papka2. Ето как става това:

move c:papka1111.exe d:papka2

HELP – Извежда списък с командите и тяхното предназначение

FORMAT устройство – форматиране на хард диск или дискета

FDISK – за разделяне на хард диска

CLS – изчиства екрана

XCOPY - копира файлове избирателно

TIME – показва точното време

DATE – показва датата

TYPE – показва съдържанието на файла без възможност за редакция

EDIT – стартира редактор на целия екран

UNDELETE – възстановява изтрити файлове

UNFORMAT – възстановява информацията от случайно форматиран дял от хард диска

SYS устройство – прехвърля системните файлове на друго форматирано устрайство

CHKDSK – стартира Check disk (проверка за грешки по хард диска)

FASTOPEN - увеличаване бързодействието на диска

Внимание!
1. Под DOS не можете да работите с NTFSфайлова система! За тази файлова система си има специални системни дискети за NTFS.
2. За да форматирате даден дял от хард диска трябва да се намирате в друго устройство (напр. А:), а не в това, което ще форматирате.
3. Дяловете на хард диска могат да се форматират под DOS само във FAT файлова система!

4.МРЕЖОВИ ХАРДУЕР

  • Мрежова карта

 

 

 

 

 

Мрежовата карта осъществява физическа връзки  между компютъра и мрежовия кабел.
Тя  се итсталира  в един от разширителните слотове на сървърите и потребителските компютри, а напоследък се  интегрира директно в дънната платка. При производството си всяка мрежова карта получава уникален  ­номер, известен като физически адрес (МАС address - Media Access Control address). Този адрес се използва, за да идентифицира всеки компютър в локалната мрежа. Мрежовите карти служат за:

    •  подготовка на данните за изпращане към мрежата;
    •  изпращане на данните;
    •  управление движението на данните между компютъра и кабелната система.
  • Repeater / Повторител/

 

 

 

При движението си по кабела силата на сигнала отслабва и той започва да се променя. Този ефект е известен като заглъхване. При голяма дължина на кабела заглъхването става толкова голямо, че сигналите стават неразпознаваеми за компютрите. В такива случай се използват устройства, наречени повторители. Те приемат отслабения сигнал от кабела, усилват го и го предават към следващия кабел.

  • Hub /Хъб/

 

 

Мрежовият концентратор (hub) е централното свързващо устройство, към което се свързват всички кабели в мрежата. Използват се за свързване множество компютри в мрежа тип звезда. Има определен брой портове, към които се свързват станциите или други хъбове, ако мрежата е голяма. Както повторителите хъбовете усилват сигнала, получен в един от портовете им, и го разпространяват към всички останали портове. Ако към тях са свързани компютри, всички едновременно получават този сигнал без значение за кой от тях е предназначен. При получаване на сигнал на повече от един порт възниква конфликт. Всички компютри спират да изпращат данните и изчакват определено време преди да предават отново. Това води до забавяне работата в мрежата.
4. Switch /Комутатор/

 

 

Комутаторът по същество е хъб, но с допълнителни възможности. Изпраща сигнал само към компютъра, за който е предназначена информацията. Това става благодарение на способността  да съхраняват адресите на всички компютри в мрежата. Когато получи пакет с данни,  той сравнява адреса на получателя, записан в него, със своята база и след това го изпраща директно към него. Благодарение на тази сиспособност комутаторите запазва пълната пропускателна способност на мрежата, независимо от броя на едновременно предаващите компютри. Съвременните комутатори поддържат дуплексен режим /едновременно предаване и приемане/, което удвоява действителната пропускателна  на мрежата.
5. Router /Маршрутизатор/

 

 

 

 

Маршрутизаторите са устройства, предназначени да свързват  отделни мрежови сегменти или цели мрежи. Те съдържат база от данни с адреси и маршрути, благодарение на които определят към кого трябва да бъде насочен даден пакет с данни и по кой път. Когато маршрутизаторът получи пакети с данни, предназначени за компютри, намиращи се в мрежа, с която няма директна връзка, той ги изпраща към маршрутизатора,  който е свързан в тази мрежа. Основните функции на маршрутизаторите са:

  • филтриране на трафика  и защита от претоварване на мрежата;
  • Разделяне на големи мрежи на по-малки;
  • Избор на най-добрия маршрут за данните.

6. Bridge /Мост/
Мостовете също като повторителите, служат за свързване на отделни сегменти от мрежата, но за разлика от тях те могат да разделят мрежата на части.  Специализирано мрежово устройство за връзка между две локални мрежи (или два сегмента от една локална мрежа). Няма собствен IP адрес и остава невидимо за потребителя.
7. Gateway /Шлюз/
Шлюзовете са устройства за връзка между мрежи от различен тип. Тяхната работа е да преобразуват информацията, получена от дадена мрежа, във вид разпознаваем за мрежата получател.
7. Кабели и кабелни конектори
Компютрите в повечето съвременни мрежи са свързани с кабели.Те могат да бъдат различни по вид и служат за предаване на сигналите в мрежата. Днес се срещат три основни групи кабели:

  • коаксиални;
  • с усукана двойка проводници;
  • с оптични нишки.

7.1. Коаксиален кабел

 

 

 

 

Състои се от меден проводник, обвит с изолационен материал, върху който има оплетка от мед или алуминий, покрита от външна обвивка. Металната оплетка служи за защита от смущиния . По някога под нея се поставя втори изолационен слой от метално фолио за допълнителна защита. Такъв кабел се нарича двойно екраниран. Освен в компютърните мрежи кабелите от този вид се използват се и в кабелната телевизия. Те са евтини, леки, гъвкави и се поставят леснол За свързване на този тип кабели с мрежова карта  се използва устройство, наречено Bгitish Naval Connectoг /BNC/ конектор. Той се състои от три компонента:

  • кабел конектор - поставя се в края на кабела с помощта на кримпер-клещи;
  • Т конектор - служи за връзка между мрежовата карта и мрежовия кабел.
  • терминатор - поставя се на всеки край на кабел, към който не е свързана мрежова карта илидруг кабел при  мрежи с шинна топология. Целта му е да прихваща и унищожава блуждаещите сигнали. Без терминатори функционирането на  шинната мрежа е невъзможно.

7.2.Конектор BNC/ BritishNavalConnector

 

 

 

 

Използва се за  свързване на коаксиални кабели по между им, а също и на коаксиални кабели към мрежови карти
7.3. Кабел тип усукана двойка

 

 

 

Те се състоят от двойки изолирани и взаймно усукани проводници. Проводниците се усукват с цел да се намаляван външните смущения. Съществуват кабели с различен брой двойки проводници и с различни дебелини. Кабелите двойки са разделени на категории, като всяка от тях е разработена да предава данни с различна скорост.
Има два типа кабели с усукана двойка:

  • Неекраниран  кабел с усукана двойка проводници /Unshielded Twisted Pair • UTP/ - състои се от на или повече двойки /най-често четири/ медни проводници, усукани един около друг. Използват се за предаване на информация до 100 м.
  • Екраниран кабел с усукана двойка проводници /Shielded twisted pair - SТР/ - подобен на  UTP, но използва обвивка от защитно фолио под пластмасовата изолация, а също така и пластмасова обвивка между и около двойките проводници. Защитното покритие предпазва от външни смущения и в резутат на това данните могат да се предават с по-висока скорост и на по-големи разстояния.

Изработват се два вида кабели с усукана двойка проводници - прави и кръстосани. За направата на прав кабел трябва да cе използва една и съща схема от двете страни на кабела. За направата кръстосан кабел единият край на кабела се свързва по едната схема, а другият - по втората. Кръстосаните кабели се използват за свързване на два компютъра директно един с друг, както и за свързване на два хъба.
7.4.Конектор RJ-45

 

 

Свързва кабелите тип усукана двойка към компютрите и други устройства.
7.5.Оптични кабели

 

 

 

Кабелът с оптични нишки /оптичен кабел/ се състои от стъклени или пластмасови влакна, които провеждат светлина. Всяко влакно е оградено от защитен метален слой, обвит в слой пластмаса. Най отвън се поставя твърда пластмасова обвивка. Минималният брой нишки е две - по една за предаване и приемане, като в един кабел могат да бъдат включени няколко такива двойки, което позволява множество  мрежи да предават данни по един кабел. Този тип кабели се характеризират с високо ниво на сигурност на данните, висока скорост и преннос на големи разстояния.
8. Безжични мрежи
През последните години все по-популярни стават безжичните мрежи, използващи радио- или инфрачервени вълни. Най-голямо разпространение днес има мрежата Wi·Fi /Wireless Fidelity/, базирана безжичния стандарт IEEE 802.11 b/g. Wi-Fi-мрежите позволяват максимална скорост 11 Mbps /мегабита за секунда/. Този тип мрежи могат да работят самостоятелно или свързани с кабелни мрежи.
Wi-Fi-мрежите използват два типа устройства:

  • точки за достъп;
  • мрежови карти с радио приемо-предаватели.

Точките за достъп служат за преобразуване на сигналите от кабелна мрежа в сигнали за безжична  и ги излъчват към безжичните мрежови карти. Мрежовите карти за безжични мрежи вместо RJ-45 конектор  имат радио антена.

7.Инсталиране и настройка на мрежови адаптер

Практически урок по инсталиране и настройка на мрежов адаптер

НЕОБХОДИМО ОБОРУДВАНЕ И МАТЕРИАЛИ
Персонален компютър, мрежова карта, диск с драйвъри за картата, отверка.

Мрежовата карта осъществява физическа връзка  между компютъра и мрежовия кабел.

Мрежовите карти служат за:
– подготовка на данните за изпращане към мрежата;
– изпращане на данните;
– управление движението на данните между компютъра и кабелната система.

Мрежовите карти могат да се разделят на стандартни (с кабел UTP,STP,FTP,коаксиален), оптични(с оптичен кабел),  и безжични (wireless).

Неекраниран  кабел с усукана двойка проводници /Unshielded Twisted Pair • UTP/ - състои се от една или повече двойки /най-често четири/ медни проводници, усукани един около друг. Използват се за предаване на информация до 100 м.
nЕкраниран кабел с усукана двойка проводници /Shielded twisted pair - SТР/ - подобен на  UTP, но използва обвивка от защитно фолио под пластмасовата изолация, а също така и пластмасова обвивка между и около двойките проводници. Защитното покритие предпазва от външни смущения и в резутат на това данните могат да се предават с по-висока скорост и на по-големи разстояния.
nИзработват се два вида кабели с усукана двойка проводници - прави и кръстосани. За направата на прав кабел трябва да cе използва една и съща схема от двете страни на кабела. За направата кръстосан кабел единият край на кабела се свързва по едната схема, а другият - по втората. Кръстосаните кабели се използват за свързване на два компютъра директно един с друг, както и за свързване на два хъба.

.Конектор RJ-45
Свързва кабелите тип усукана двойка към компютрите и други устройства

конектор rj45 пгмет хасково

Топология тип звезда

топология тип звезда_пгмет хасково

Тази топология е най-разпространената в момента, и то може да се използва и за двата типа мрежи-с равноправен достъп и тип клиент-сървър.
nПри топология звезда всяка станция е съединена за централния комуникационен възел чрез две еднопосочни линии- една за предаване и една за приемане.
nДруго предимство на топологията звезда е, че администраторът на мрежата може да даде по-висок приоритет на някои възли в сравнение с останалите. В този случай централният компютър ще проверява предварително дали има сигнали от станциите с по-висок приоритет преди да приеме заявките от останалите възли. Тази възможност може да бъде особено полезна в мрежи, в които някои потребители трябва да получават незабавен отговор на запитванията си.
nИ накрая, топологията тип звезда улеснява централизираната диагностика на всички мрежови функции. Тъй като всички съобщения минават през централния компютър, не е трудно да се анализират съобщенията от отделните станции и да се изготви справка за файловете, използвани от всеки възел. Тази справка може да се окаже ценна за гарантиране на защитата на информацията в мрежата.
nТопологията от тип звезда позволява да се добавят лесно нови работни станции и осигурява възможност за подробен анализ на действието на мрежата.
nОсновният недостатък на топологията тип звезда е, че при повреда на централния компютър цялата мрежа се разпада. Този недостатък е присъщ и на многопотребителските миникомпютърни системи, които се обслужват от централен процесор.

Изработване на мрежови кабел.

Стандарти Т568А и Т568B
Практически стъпки за свързаване на UTP кабел и RJ45 конектор

Стандарти Т568А и Т568B

Голяма част от съвременните мрежи са кабелни, като най-често използваните кабели са кабелите тип усукана двойка
nНай използваните стандарти за такива мрежи са 10BASE-T, 100BASE-TX и  1000BASE-T (Gigabit Ethernet)
nИ в трите случая се използва един и същи конектор - 8 контактния модулен конектор, наричан още RJ45 конектор

конектор_пгмет хасково

Стандарти Т568А и Т568B

6.Свързване на RJ45 конектор към UTP

свързване на rj45_www.pgmethaskovo.com

PC – HUB/прав/
1.БЯЛ (ОРАНЖ )
2.ОРАНЖ
3.БЯЛ (ЗЕЛЕН)
4.СИН……………*
5.БЯЛ (СИН)…*
6.ЗЕЛЕН
7.БЯЛ (КАФЯВ)*

8.КАФЯВ………*

 

PC-PC   /HUB – HUB/кръстосан/
Б.О………………Б.З.         
О…………………З.
Б.З. ………………Б.О.
С………………….С
Б.С………………..Б.С.
З…………………..О.
Б.К……………….Б.К.

К………………….К.

9.Отстраняване на проблеми в мрежови връзки

Проблемите в мрежовите връзки имат различни причини, но обикновено възникват поради неподходящи мрежови адаптери, неподходящи настройки за превключване, повреди в хардуера или проблеми в драйверите. Някои от наблюдаваните във връзката симптоми са непостоянни и не е ясно дали се дължат на посочените причини.

Понякога проблемите в мрежовата връзка могат да се дължат на актуализация на операционната система. Същият мрежов адаптер, който е работил правилно в по-стара или различна операционна система, като Microsoft Windows 98 или Microsoft Windows 95, може да причини проблеми след актуализирането. Понякога проблемите във връзката се дължат на промяна на местонахождението на сървъра.

Най-честите причини за проблеми във връзката са:

  • Мрежовите адаптери и портовете на комутаторите имат несъвпадащи дуплексни нива или настройки за скорост на трансфер.
  • Мрежовите адаптери или комутатори със скорости на предаване от 10/100 мегабита в секунда (Mbps) не превключват правилно. Съществува вероятност някои от настройките за автоматично разпознаване да не разпознаят правилно скоростта на някои мрежови адаптери.
  • Мрежовият адаптер е несъвместим с дънната платка или други хардуерни или софтуерни компоненти и драйвери.

Типичните съобщения за грешка включват следното:
Error 55: ("Съобщение за грешка 55:") "The specified network resource is no longer available" (ERROR_DEV_NOT_EXIST).("Зададеният мрежов ресурс вече не е достъпен" (ERROR_DEV_NOT_EXIST)").
Error 64: ("Съобщение за грешка 64:") "The specified network name is no longer available" (ERROR_NETNAME_DELETED)("Зададеният мрежов ресурс вече не е достъпен" (ERROR_NETNAME_DELETED)").
Error 121: ("Съобщение за грешка 121:") "The semaphore timeout period has expired" (ERROR_SEM_TIMEOUT).("Изтече периода на изчакване на семафора" (ERROR_SEM_TIMEOUT).")
Error 1231:(" Съобщение за грешка 1231:") "The remote network is not reachable by the transport" (ERROR_NETWORK_UNREACHABLE).("Отдалечената мрежа не може да бъде достигната от транспорта" (ERROR_NETWORK_UNREACHABLE)").
Регистрите за събития на компютърната система на клиента могат да показват някой от следните елементи:
Type:("Тип:") Warning ("Предупреждение")
Source:("Източник:") MrxSmb
Event ID:("Индекс на събитие") 50
Description:("Описание:")
{Lost Delayed-Write-Data} The system was attempting to transfer file data from buffers to \Device\LanmanRedirector.("ost Delayed-Write-Data} Опити на системата за предаване на файлови данни от буфера към \Device\LanmanRedirector.") The write operation failed, and only some of the data may have been written to the file.("Операцията запис завърши неуспешно и някои от данните е възможно да са записани във файл.")
Type: ("Тип:") Warning("Предупреждение")
Source:("Източник") MrxSmb
Event ID:("Идентификатор на събитие") 3013
Description: ("Описание")
The redirector has timed out to ("Пренасочването надхвърли времето за изчакване на ")ServerName
Type:("Тип") Warning ("Предупреждение")
Source:("Източник") MrxSmb
Event ID:("Идентификатор на събитие") 3036
Description:("Описание")
The redirector detected a security signature mismatch.("Пренасочването откри несъответствие в защитния подпис.") The connection has been disconnected.("Връзката беше изключена.")
Възможно е да има повече срещания на следния TCPIP 4201 елемент в регистрите на събитията:
Type: (("Тип") Information ("Информация")
Source: ("Източник") TCPIP
Event ID: ("Идентификатор на събитие") 4201
Description: ("Описание")
The system detected that network adapter Compaq NC6134 Gigabit NIC was connected to the network, and has initiated normal operation over the network adapter.("Системата откри, че мрежовият адаптер Compaq NC6134 Gigabit NIC се свърза с мрежата и стартира нормална работа през мрежовия адаптер.")
Обикновено има само едно TCPIP 4201 събитие след рестартиране на компютъра или след деактивиране или активиране на мрежовия адаптер..

Отстраняване на неизправности
За отстраняване на проблеми в мрежовите връзки изпълнете следните стъпки:

  1. Използване на инструментите на командния ред Ping и PathPing за тестване на основното свързване Използвайте Ping за изолиране на проблеми в мрежовия хардуер и несъвместимост при конфигуриране. Използвайте PathPing за откриване на загуба на пакети при многостъпково предаване на данни.

    За да наблюдавате статистика при Ping, използвайте командата ping -t. За да видите статистика и да продължите, натиснете CTRL+BREAK. За да спрете, натиснете CTRL+C. Ако откриете загуба на пакети в изходните статистически данни, това показва мрежови проблеми до Open Systems Interconnection (OSI) слой 3 (свързване на ниво IP).

    Ако отдалечената система, към която изпълнявате командата ping се намира на връзка с голямо закъснение, като сателитна връзка, периодът за отговор може да бъде по-дълъг. Използвайте ключа -w (wait ("изчакване")), за да зададете по-дълъг период на изчакване.

    За повече информация относно използването на тези инструменти, вижте секцията "Test Network Connection with Ping and PathPing" ("Тестване на мрежова връзка с Ping и PathPing" на Microsoft Windows 2000 Server Resource Kit или вижте "Testing the Network Connection with Ping and PathPing" ("Тестване на мрежова връзка с Ping и PathPing") в Глава 19 на документацията на Microsoft Windows XP Professional Resource Kit.
  2. Проверете регистрите за събития за свързани с мрежовата карта или връзките елементи.

Hardware Driver Quality ("Качество на хардуерните драйвери") (http://winqual.microsoft.com/hcl/)

  1. Проверете останалите компютри, които използват същия подразбиращ се шлюз, включен към същия концентратор или комутатор. Ако тези компютри нямат проблеми със свързването в мрежата, то вероятно проблемът е в повреден мрежов адаптер на един компютър.

    В такъв случай, актуализирайте драйвера на мрежовия адаптер до последната версия.
  2. Свържете се с доставчика на всяка дънна платка и актуализирайте BIOS на платките. Някои мрежови адаптери и дънни платки или версии на BIOS са несъвместими. Вземете последната версия от уеб сайта на доставчика или се свържете с доставчика на хардуера.
  3. Проверете стандартните настройки на мрежовия адаптер и хардуера на изходящата връзка (концентратор или комутатор). Уверете се, че всички изграждащи мрежата ресурси (мрежов адаптер, концентратор и комутатор) са настроени на една и съща скорост и дуплексно ниво. Ако типът на медията е настроен на autosensе, autosensing или autodetect, или "Auto Select" ("Автоматичен избор"), проверете дали всички компоненти се разпознават правилно при autosensing.

    При някои комутатори, настройката за дуплекс "Auto" може да доведе до използване на полу-дуплекс. Може да се наложи да я накарате да използва пълен дуплекс.

    Установете комутатора в първоначално състояние, рестартирайте клиента и проверете възможността за свързване.

    Поставете и клиента, и сървъра на пасивен концентратор. Ако комуникацията се възстанови, проблемът може би се причинява от неправилна конфигурация на мрежовия комутатор.

    За повече информация относно начините на конфигуриране на устройствата се обърнете към доставчика на хардуера.
  4. Настройте ръчно мрежовия адаптер на компютъра с проблеми при свързване на полу-дуплекс и по-ниска скорост.

    Свържете системата към комутатора, който е конфигуриран на полу-дуплекс и 10 Mbps или използвайте концентратор 10 Mbps, за да видите дали връзката може да се установи при по-ниски скорости на предаване.

    За да увеличите ефективността, увеличете ръчно настройките за скорост до 100 Mbps и рестартирайте компютъра. Тествайте за загуба на връзка с мрежата, увеличете настройката до пълен дуплекс и рестартирайте компютъра. Ако възникне загуба на мрежова връзка, намалете настройката за дуплекс и скоростта от предишната настройка.
  5. Заменете мрежовия кабел между търпящата повреда система и концентратора или комутатора.
  6. Подменете мрежовия адаптер с друг такъв, тестван и доказал надеждността си. За да направите това, изпълнете следните стъпки:
    • Отстранете диагностичната програма на мрежовия адаптер.
    • Премахнете мрежовия адаптер от Network properties ("Свойства на мрежата").
    • Инсталирайте новия мрежов адаптер.
  1. Изпълнете Network Monitor ("Наблюдение на мрежата") по едно и също време в двата края на мрежовата връзка. Сравнете информацията за обмен на пакети в двете системи, за да видите дали трафикът е един и същ.

    Използвайте TCP Retransmit и инструмента Network Monitor Experts, за да разпознаете предаването на TCP. За да направите това, изпълнете следните стъпки:
    • Стартирайте "Network Monitor" ("Наблюдение на мрежата")
    • В менюто Tools ("Инструменти") щракнете върху Experts ("Експерти"), а след това върху TCP Retransmit в левия прозорец.
    • Щракнете върхуAdd to Runlist ("Добави към списъка за изпълнение").
    • Щракнете върху Run Experts ("Изпълни "Експерти"").

Ако в някой от пакетите липсват рамки, проверете междинното окабеляване, концентраторите, комутаторите и маршрутизаторите за грешки в хардуера или конфигурацията.

В Network Monitor ("Наблюдение на мрежата") прегледайте обобщителната рамка Capture Statistics ("Статистика на заснемане"). Това е последната рамка от проследяването. Ако тя съдържа различна от 0 стойност в следните статистически броячи, проблемът във връзката вероятно е причинява от проблеми в хардуера или конфигурацията.
STATS: MAC CRC Errors = 0
STATS: MAC Frames Dropped due to HardWare Errors = 0
Мрежовите комутатори и мрежовите адаптери на сървъра трябва да имат съвпадащи за комуникацията настройки за дуплекс, за да функционират правилно. И двата трябва да бъдат настроени на пълен дуплекс или полу-дуплекс. Не се допуска несъвпадение.

Компютрите от локалната мрежа (LAN) обикновено споделят обща мрежова среда при пълен дуплекс. Тази конфигурация позволява на два компютъра да предават данни по едно и също време.

Проблеми в свързването могат да възникнат при стойност "истина" на някое от следните условия:

  • Компютърът е преместен на нов порт за Ethernet комутатор, който автоматично разпознава мрежова скорост. Разбира се, адаптерът на компютърната мрежа е конфигуриран за изпълнение на комуникация при пълен дуплекс с настройка за статична скорост на мрежов трансфер (10 Мbpas, 100 Мbpas или 1 гигабит в секунда [Gbpas]).
  • И портът на Ethernet комутатора, и мрежовият адаптер на компютъра са конфигурирани за принудителен режим 100- Mvpas или 1 -Gbpas, комуникация с пълен дуплекс. Разбира се, Ethernet комутаторът или мрежовия адаптер е възможно да не могат да осъществят комуникация помежду си при тази скорост или да не могат да използват предаване при пълен дуплекс.

Можете да подобрите мрежовата произвотиленост в средата на Ethernet LAN чрез използване на хардуер за пълен дуплекс. Тази конфигурация позволява двустранна комуникация между мрежовите устройства. Без хардуер за пълен дуплекс, информацията се първо по едната, а след това по другата линия. При хардуерни конфигурации с полу-дуплекс често се наблюдават конфликти на пакетите в мрежата и при всеки от тях конфликтните пакети трябва да бъдат повторно изпратени. Това създава по-голям трафик, който може да намали мрежовата ефективност.

При пълния дуплекс пътищата за изпращане и получаване са разделени. Следователно, можете да предавате и получавате по едно и също време и конфликтите се предотвратяват. Поради увеличената пропускливост и липсата на конфликти, пълният дуплекс е по чувствителен към надхвърлящото препоръчваните граници лошо терминиране или затихване по кабелите. Това може да генерира достатъчно за влошаване на ефективността препредаване на данни.
Връщане в началото на страницата

За допълнителна информация относно отстраняването на неизправности при свързване в мрежата, щракнете върху следните номера, за да видите статиите в базата знания на Microsoft:
102908  (http://support.microsoft.com/kb/102908/ ) Отстраняване на неизправности при TCP/IP свързване в Windows 2000 or Windows NT (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
141299  (http://support.microsoft.com/kb/141299/ ) Деактивиране на управлението на шината в PCI мрежови карти 3Com 3C590. (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
148426  (http://support.microsoft.com/kb/148426/ ) Отстраняване на неизправности в Event ID 3013 (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
154989  (http://support.microsoft.com/kb/154989/ ) 3Com Fast EtherLink и EtherLink III , конфигурация на адаптера (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
156326  (http://support.microsoft.com/kb/156326/ ) Липса на мрежов достъп при използване на мрежов адаптер DEC (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
170950  (http://support.microsoft.com/kb/170950/ ) Периодична загуба на връзка при използване на Compaq NetFlex-3 (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
174812  (http://support.microsoft.com/kb/174812/ ) Ефекти от използване на настройката "Autodetect" ("Автоматично разпознаване") в мрежова интерфейсна карта в клъстер (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
191606  (http://support.microsoft.com/kb/191606/ ) Грешки във файла Oemsetup.inf за Dell 3c905b (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
192250  (http://support.microsoft.com/kb/192250/ ) 3Com 3c905b предотвратява запис на Memory.dmp (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
217305  (http://support.microsoft.com/kb/217305/ ) Поддържане на пълен дуплекс в Windows NT (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
224131  (http://support.microsoft.com/kb/224131/ ) Несъвместимост на мрежов комутатор с пълен дуплекс с мрежов интерфейс за еднопосочен дуплекс (NIC) (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
247609  (http://support.microsoft.com/kb/247609/ ) Лоша ефективност при използване на LAN комутатор Catalyst 2948G (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
243294  (http://support.microsoft.com/kb/243294/ ) Показване на невалидна контролна сума за TCP заглавие в Network Monitor ("Наблюдение на мрежата") (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
259080  (http://support.microsoft.com/kb/259080/ ) Клиентът на Window 2000 Professional стартира по-бавно от клиента Windows NT 4.0 Workstation в мрежа SBS 4.5 (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
259336  (http://support.microsoft.com/kb/259336/ ) Проблеми при споделяне на интернет връзка с повече мрежови адаптери 3C905B (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
298733  (http://support.microsoft.com/kb/298733/ ) Проблеми при регистриране в системата при използване на концентратори и комутатори 10/100 Ethernet. (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
306983  (http://support.microsoft.com/kb/306983/ ) Възникване на грешка Inf по време на инсталиране на мрежов адаптер в компютър с Windows 2000 (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
315978  (http://support.microsoft.com/kb/315978/ ) Мрежови проблеми в маршрутизатора при използване на Windows XP (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
320729  (http://support.microsoft.com/kb/320729/ ) Коментари и корекции в пакета за обучение "Network+ Certification" (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
325122  (http://support.microsoft.com/kb/325122/ ) Internet Control Message Protocol Destination Unreachable (Code = 0x0D) packets (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
324717  (http://support.microsoft.com/kb/324717/ ) Оставане на връзката в състояние на изчакване при системи AS/400 с гигабитов адаптер. (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)

10.Инсталиране на мрежов адаптер

1.1 НЕОБХОДИМО ОБОРУДВАНЕ И МАТЕРИАЛИ

Персонален компютър, мрежова карта, диск с драйвъри за картата, отверка.

1.2 Теоретична подготовка

Мрежовата карта или т.нар. мрежов адаптер е устройство, осъществяващо връзка между персоналният компютър и мрежата, в която той е свързан. По начин на свързване, мрежовите карти могат да се разделят на стандартни (с кабел UTP,STP,FTP,коаксиален), оптични(с оптичен кабел),  и безжични (wireless).

 

мрежова карта_електронно обучение_пгмет хасково

LAN картата е устройство от физическия слой, а драйверите за нея работят в каналния слой на OSI модела.

Мрежовата карта притежава MAC (Media Access Controlадрес, който представлява уникален идентификатор, състоящ се от 12 символа в шестнадесетична бройна система. Първите шест от тях указват производителя на устройството, а останалите шест - серийният му номер. MAC адреса може да се променя на ниво операционна система (spoofing).

LAN картата е основният хардуерен компонент в мрежовите комуникации. Тя преобразува паралелния сигнал, произведен от компютъра в серийна (последователна) форма, която се изпраща по преносната среда. Единиците и нулите на двоичната комуникация се преобразуват в електрически импулси, светлинни импулси, радиовълни или каквато и да е друга схема за предаване на сигнали.

От гледна тока на хардуера, мрежовата карта се състои от платка с контактни пластини; чип, управляващ работата на самото устройство; разделителен трансформатор и допълнителни електронни елементи.

 Разделителният трансформатор има за цел да предпази компютърната система от някои негативни влияния на преносната, които могат да увредят изправността на компютърната система (мълнии, токови удари и др.). При наличие на такива, обикновено изгаря само този трансформатор.

Изборът на подходяща LAN карта зависи от мрежовата архитектура, типът на преносната среда, скоростта на предаване на данни, типът на свободния разширителен слот.

Освен стандартните мрежови карти за PCI слот, дънните платки на някои компютри притежават вградени мрежови адаптери, т.е. компонентите на мрежовата карта се намират на самата дънна платка. Други представляват външни устройства и се свързват към USB порта на компютъра.

Често се случва дадена мрежова карта да се повреди или изгори. За да се установи дали наистина има проблем с картата, може да се извърши следната диагностика:

  • Проверява се дали светлинните индикатори на картата работят (гледа се дали свети зелената лампичка). Когато има Lan кабел, те трябва да светят. Ако не светят, е уместно да се провери дали кабелът влиза добре в картата, както и дали е включен правилно в отсрещното устройство. Най-добре е при този тест мрежата да се изпробва с работещ кабел, за да се установи дали използваният не е прекъснат и дали накрайниците правят добър контакт. Подобна диагностика може да се направи с включване на мобилен компютър на мястото на този с проблемна връзка.

  • При успешно преминаване през първа стъпка, е уместно да се провери дали картата влиза коректно в съответния слот на компютъра, както и да се промени положението й на друг слот, ако е била нормално включена в него.

  • Прави се проверка има ли я в control panel – network connectionАко е изгоряла я няма там, или се извежда съобщение network cable is unplugged. Следва да се опита възстановяване на връзката чрез натискане на  десен бутон, оттам се избира repair. Ако компютърът си остава си остава несързан значи, че картата е изгоряла.

  • LAN карта също се счита за изгоряла, ако при инсталиране в слота, Windows не я разпознава като устройство, т.е. не извежда съобщение за наличие на нов хардуер.

  • Понякога е необходимо драйверите, използвани в операционната система за мрежовия интерфейс, да се преинсталират, като по възможност се използват най-новите, издадени от производителя.

  • Възможно е мрежовата карта в която имаме съмнения за неизправност да се тества на друг компютър, на който със сигурност кабелът и слотовете са наред. Вариант е и поставянето на нова карта, по възможност от същия производител и модел на въпросната машина, и по метода на изключването, да се определи дали картата работи, или не. Този вариант е добър и за тестване на частично работещи карти, каквито се срещат след токови удари. Те обикновено работят, но с понижена скорост и производителност.

Ако е изгоряла вградена мрежова карта и не бъде изключена на време, може да изгори и самото дъно.

Инсталирането на външни мрежови адаптери става като се включат в свободен USB порт. Windows подканва да му бъде поставен диск със софтуера, предоставен от производителя на адаптера.

1.3 Практическа реализация на упражнението

Практическата реализация преминава през следните етапи:

  1. Изважда се кабела за захранване на компютъра;

  2. Отстранява се капака на компютърната кутия ;

  3. Избира се незает слот на дънната платка за поставянето на мрежовата карта, след което се премахват винтът и металната пластина, които покриват отвора на кутията;

  4. Взема се с една ръка пластмасовата опаковка на мрежовата карта, с другата ръка се докосва металното шаси на компютъра. Премахва се пластмасовата опаковка на картата и се хваща за нейната метална скоба. Със свободната ръка се докосва отново металното шаси на компютъра. Това се прави с цел статичното електричество да не повреди мрежовия адаптер.

  5. Внимателно се поставя в PCI слота. Натиска се равномерно по дължината на платката, докато картата се намести напълно и контактите проникнат равномерно в слота.

  6. Закрепя се металната скоба на картата към шасито на компютъра с помощта на винт;

  7. Следва затваряне на компютърната кутия и свързване на захранващия кабел.

Следва софтуерната настройка на устройството. Голяма част от мрежовите карти се разпознават автоматично поради наличие на драйвери за тях в самата операционна система, но съществува и вероятност да се наложи инсталиране на драйвърите допълнително, ако адаптера не бъде разпознат.

 

 

 Драйверът може да e на дискета или CD в комплект с новозакупената мрежова карта. Ако липсва такъв, може да бъде намерен на страницата на фирмата производител.

В windows настройката на драйвърите става от мениджъра на устройствата (my computer-properties-hardware-device manager) .

 

IP адресът е уникален номер, наподобяващ на телефонен номер, който се използва от компютрите, за да се свързват едни с други, когато изпращат информация през Интернет, използвайки интернет протокол (IP). Той позволява на компютрите, които предават информация да знаят къде да я изпращат, а на машините, които получават информацията да знаят, че тя идва от съответното местоназначение.

За да комуникира чрез използване на TCP/IP, един компютър или мрежово устройство трябва да притежава уникален  IP адрес. Това е логическият адрес и се обработва е мрежовия слой.

Съществуват два начина за задаване на IP адрес:

  • Адресът може да се въведе ръчно в TCP/IP свойствата на операционната система. Това изисква мрежовият администратор да разбира TCP/IPадресирането и да избере валиден адрес за конкретната мрежа (start-settings-control panel-nettwork connections-local area conection-properties-Internet protocol(tcp-ip)).

  • Адресът може да се назначи автоматично. Обикновено това означава, че в мрежата предварително е конфигуриран DHCP сървър, който да задава IP адреси на другите компютри при включването им в мрежата.След настройване на IP адрес за мрежовия адаптер