Основна статия: Течно-кристален дисплей
Течнокристалният екран е добре познат с английската си абревиатура LCD,
което идва от първите букви на liquid crystal display .
Този вид екран се използва при цифровите часовници, калкулатори и много
портативни компютри.
LCD дисплеите използват
два листа поляризиран материал с разтвор от течни кристали, намиращ се между
тях. Електричните потоци, преминали през течността предизвикват подравняване на
кристалите, такова че светлината, поляризирана от единия лист, не може да
премине през другия. Следователно всеки кристал представлява капак, който или
позволява на светлината да премине през него или я блокира.
Монохромните LCD
изображения често се появяват, като сини или тъмно сиви изображения върху
сребрист фон. Цветните LCD дисплеи използват два вида матрици. Пасивната
матрица е по-евтината от тези две технологии. При нея за всеки ред и всека
колонка от пиксели има отделен извод. Другия вид матрици са активните матрици.
Дисплеите произвеждани с такива матрици използват TFT (Thin Film Transistor —
тънкослоен транзистор) за управление на всяка точка от изображението, което се
получава почти толкова реалистично, колкото и това на стандартните CRT дисплеи.
Наличието на допълнителни елементи в самата матрица оскъпява производството.
Дисплеите с пасивна матрица, появили се на пазара наскоро и които използват
CSTN и DSTN технологиите демонстрират ясни цветове, като по този начин
конкуренцията между тях и дисплеите с активна матрица става все по-жестока.
Повечето LCD монитори,
използвани при преносимите компютри са „предавателни“, което прави текста,
който се изобразява на тях по-лесен за четене.
Начинът,
по който LCD контролира преминаването на светлината обхваща поляризирането на
светлината. След като веднъж светлината бива поляризирана в определен ъгъл на
поляризация с филтър нейната сила може да бъде контролирана чрез настройване на
ъгъла на поляризиране чрез друг филтър