1. Десет съвета за фина настройка на BIOS
2. Разделяне на хард диска под Windows
3. Преинсталиране на операционата система без форматиране и загуба на данни
4. Инсталиране на повече от една операционна система
5. Компютърни кутии
6. Форм-фактор на дънната платка
7. Как да изберем дънна платка
8. Форматиране на хард диска и разделяне на логически дялове

• Файлови системи

• Проблеми при форматирането на твърдия диск

• Интерфейси

• Профилактика при работа с твърдите дискове

• HDD Low Level Format Tool 2.36.1181.

1.Десет съвета за фина настройка на BIOS

В този материал ще разберете как да извлечете максимума от домашния компютър. Следващите 10 съвета ще направят машината не само по-бърза, но ще повлияят положително и на нейната сигурност и стабилност. Ще загатнем за какво ще стане дума по-нататък: ако често се налага да проверявате твърдия диск заради появили се дефекти, очаквайте съвсем скоро окончателно да ви предаде. Също ще ви покажем, как с правилните настройки процесорът ще ви защити от хакерски набези. Тайната се крие в BIOS. Зад съкращението стои Basic Input Output System. Това е основният конфигурационен софтуер за инсталираните към дънната платка хардуерни елементи като процесор, видеокарта, твърд диск, RAM и др. Основното му предназначение е да разпознава тези РС компоненти и техните функции, така че по оптимален начин да ги свърже с операционната система (например Windows XP). Сам по себе си BIOS представлява малък чип, вграден в дъното. Всички настройки, които извършвате в BIOS, влияят директно на хардуера или операционната система. Файлове като снимки, музика и Word документи обаче остават незасегнати от промените в BIOS. От там не може нито да ги промените, нито да ги изтриете. Под BIOS Setup се има предвид екранът, който се появява при извикването на BIOS. Запазете спокойствие! Ако след активирането на някои нови функции системата заработи нестабилно, не се притеснявайте, защото в BIOS по всяко време може да върнете старите настройки. Професионалните съвети са по-деликатни. PC World ви предупреждава да не предприемате овърклок на процесора, видеокартата или RAM паметта, освен ако наистина знаете какво правите. Такава операция би могла да повреди компонентите, за което PC World не носи отговорност. На тези трикове трябва да обърнат внимание само хората с повече опит. За да разберете веднага каква е ползата за РС-то от различните трикове по-долу, пред всеки съвет стои един или няколко символа: Обща производителност. С тези настройки се увеличава темпото на работа. Общата производителност нараства. Стабилност. Направете РС-то по-стабилно. С тези опции подпомагате и отделни програми да заработят по-сигурно. Функционалност. Използвайте всички функции, които BIOS Setup предлага. Работата с компютъра става по-удобна. За да извършвате промени, трябва първо да влезете в настройките на BIOS (BIOS Setup). Начинът е винаги един и същ - веднага след включването на РС-то, още преди инициализирането на хардуера, чрез Power On Self Test (POST) BIOS проучва какви са възможностите на отделните компоненти. Щом видите, че мониторът показва картина, веднага натиснете един от клавишите Delete, F2 или F10 и ще отворите настройките на BIOS. За да разберете кой е правилния клавиш във вашия случай, проверете в упътването към вашия компютър или дънната платка в раздела BIOS. Влезли ли сте веднъж, запознайте се най-напред с навигацията из опциите. За целта използвайте стрелките от клавиатурата, а ако искате в дадено подменю да промените или (де)активиратете някоя опция, натиснете Enter. Направените промени започват да действат още със следващия старт на системата. Ако РС-то работи изрядно и безпроблемно, не влизате в настройките на BIOS, а преминете директно към точката „Обновяване на BIOS”. Хардуерни грешки Инсталирали сте нов хардуерен компонент, но при включване на компютъра мониторът остава черен. Това, което чувате, са поредица от звукови сигнали и представлява звуков код за грешка, сочещ към проблем на POST (Power On Self Test) или отделен хардуерен компонент. Как да разшифровате кода ще разберете на адрес http://www.pcguide.com/ts/x/sys/beep/index-i.htm. Следва да изберете производителя на вашия BIOS и да сравните изведените ви кодови сигнали за грешка с акустичния, който получавате. Дори да нямате сериозен проблем, заслужава си да хвърлите едно око на въпросната страница, така че да сте подготвени ако се наложи.
Ъпдейт на BIOS Ъпдейт на BIOS може да направи чудеса. Чисто новият процесор бива безпроблемно разпознат, капацитетът на твърдия диск е точно толкова, колкото трябва да бъде, увеличават се скоростта и стабилността на работа, дори се отключват нови функции. Самият ъпдейт не е сложна и непосилна за вас задача. Производители като Asus, Gigabyte и MSI предлагат помощни програми за Windows, които само с едно кликване намират нови версии на BIOS и дори ги инсталират докато работите. Преди да пристъпите към процедурата на обновяване, внимателно изчетете упътването. Внимавайте за това, да изберете точния BIOS за вашата дънна платка. Помощната програма, която ще актуализира BIOS версията, със сигурност може да намерите на диска с драйверите. Внимание: не избирайте BIOS в бета версия, защото такъв може да ви коства стабилността на системата. Използвайте антивирусната защита Актуалните процесори от Intel (след моделите Celeron D и Pentium D) както и от AMD (Sempron и Athlon 64) разполагат с NX-Bit (No Execute, не изпълнявай). Тази опция за сигурност може да попречи на троянски кон или червей да изпълнят вредния код, който носят. Ако вредителите искат да използват Buffer Overflow, NX-Bit възпрепятства изпълнението на кода, обозначавайки го като „нечетим”. Така ще се предпазите и от евентуална атака на разпространения Worm Lovsan или MSBlaster. Това, разбира се, не е оптималната защита от вируси, но попълва една от многото дупки в сигурността. Във всеки случай трябва да активирате безплатната екстра. Тази опция за сигурност ще намерите в менюто “Advanced BIOS Features”. Срещу “No Execute Memory Protect” изберете “Enabled“ и вече сте активирали защитата. Ако процесорът ви не я поддържа, тя няма изобщо да се появи в менюто. Често проверявайте твърдия диск Ако твърдият ви диск има недостатъка да работи прекалено бавно, това не само ще понижи общото темпо на процесите, но ще повиши нестабилността на системата. Вече сте заплашени от цялостен срив и е възможно да загубите всички съхранени файлове. Затова се подсигурете с редовен контрол на качеството на твърдия диск. С функцията SMART (Smart Monitoring, Analysis and Reporting Technology) BIOS предлага контролен механизъм, който непрекъснато проверява твърдия диск за дефекти. При Award BIOS активирайте функцията от менюто “Advanced BIOS Features”. Там изберете “Enabled” срещу “HDD S.M.A.R.T. Capability”. Как да контролирате твърдия диск директно от Windows, ще прочетете в следващия съвет. Тест на твърдия диск в Windows Твърдият диск може да се провери за грешки и от Windows. Освен другото, виждате и температурата на компонента, с което разбирате дали опасността е близо. Инсталирайте безплатния софтуер Sandra Lite XI (от диска към броя). След инсталацията кликнете върху Hardware Information и после изберете Physical Disks. Идете до точка SMART data и вижте всички важни данни (за да може тази програма да покаже данните, е необходимо в BIOS да е активирана функцията SMART). Ако вместо зелена отметка до вписания текст видите жълт удивителен знак, вече е налице малък или голям дефект. Подсигурете се като запишете всички файлове на външен носител. В края на диалоговия прозорец виждате температурата на твърдия диск. Ако е отбелязана като критична за системата (с удивителен знак), незабавно изключете компютъра. Проверете въздушната циркулация вътре в машината. Случва се някой кабел да е попречил на доброто течение, което веднага трябва да се коригира. Старт на системата от USB устройство В някои случаи се налага да стартирате РС-то не от твърдия диск, както е обикновено, а от друг, външен носител. Често BIOS е така настроен, че да се стартира от системна дискета. Те обаче са прекалено бавни, предлагат изключително малко място и нерядко имат проблем с четенето, което при старт на системата от външно устройство е рядко срещан проблем. Повече удобство в това отношение предлагат USB флаш устройствата.
В BIOS разширете функционалността на РС-то и позволете системата да бъде стартирана от USB стик/флаш или USB твърд диск. Шансът BIOS да предлага тази опция сред настройките си е доста голям, дори и при по-стари дънни платки (до 4 години). Ако при вас такава опция отсъства, то тогава обновяване на BIOS ще помогне. Влезте в “Advanced BIOS Features” и от „First Boot Device” изберете устройството, от което системата да стартира следващия път. За USB флаш изберете “USB HDD”. Накрая от „Hard Disk Boot Priority” изберете “Bootable Addin-Cards” и потвърдете с Enter. При следващия старт BIOS ще поиска да стартира от външно USB флаш устройство. Пестете енергия Ако редуцирате електропотреблението на процесора, ползите ще са много. От една страна, намалявате сметката за тока, от друга, процесорът се нагрява по-бавно, което е плюс за стабилността. Това води и до улеснение за охладителя в РС кутията, който няма да работи толкова често на предела на силите си. Шумът ще намалее. Производителите AMD и Intel въвеждат в BIOS настройките на дъната различни обозначения за режима за пестене на електроенергия. При Sempron и Athlon 64 AMD опцията се нарича Cool`n`Quiet, докато при процесорите Pentium и Core 2 Duo на Intel този режим се отбелязва като SpeedStep. Принципът на действие е еднакъв: ако е нужна по-малко производителност от процесора, той автоматично намалява честотата, което води и до по-ниско електропотребление. Съответно и до по-малко загряване на машината. При процесорите AMD тази опция се активира лесно. В менюто “Advanced Menu Features” ще видите Cool`n`Quiet. Изберете “Enabled” срещу нея и режимът за по-малко енергия е активиран. Доста по-сложно стоят нещата при процесорите Intel. Важни за извеждането на функцията са опциите CPU Enhanced Halt (C1E) A, CPU Thermal Monitor 2 (TM2) B и CPU EIST функцията C. С „С” е означена функцията SpeedStep. Ако срещу нея стои “Enabled”, тактовата честота и енергопотреблението се напасват според реалните изисквания, т.е. опцията е активирана. „В” е свързано с по-добра защита и стабилност. Ако при по-продължителна употреба се достигне обозначената от производителя като критична температура на процесора, той автоматично намалява честотата и електропотреблението. „А” помага за охлаждането на процесора. За целта винаги когато няма наличен процес на работа, той преминава на празен ход. Така че, отбележите ли и трите точки в настройките с „Enabled”, връзката между процесора и системата е оптимална. Изпробвайте функцията с безплатната програма CPU-Z (от диска към броя), която показва активирания режим за пестене на електроенергия, честотата на процесора, както и стойността на напрежението. Спрете шума от РС-то Съвременните BIOS не само показват оборотите на охладителите в РС кутията, но и активно ги контролират – взависимост от температурата на процесора и максималния брой обороти на вентилатора. Това понижава и шума от компютъра. Функцията за управление ще откриете в менюто „PC Health Status”, където от „CPU Smart FAN Control” трябва да включите саморегулиращия процес. От „CPU Smart Fan Mode” определяте как да се управляват оборотите на вентилатора. Нека начинът е автоматичен – „Auto”, с което при покачване на температурата в процесора оборотите на охладителите няма да изостават. Скрити функции (за професионалисти) Някои производители на дънни платки не показват всички възможности на BIOS в настройките. Не на последно място, за да предпазят начинаещите от грешен ход. За професионалистите производителите са създали тайни комбинации от клавиши, с които се достига до иначе скрити опции. Ако не сте напълно запознати със особеностите на хардуера, тунинга и овърклока, по-добре не ги ползвайте. В най-лошия случай ваша грешка може да доведе до повреда на РС-то. Ако например в Award BIOS на дъно от Gigabyte наберете комбинацията от клавиши Ctrl + F1, получавате повече настройки в менюто. Така в “MB Intelligent Tweaker (M.I.T.
)” може да контролирате честотите на оперативната памет, а дори и да промените тактовата честота на процесора. За да разберете и други подобни комбинации от клавиши, прочетете упътването за дъното или се разровете в Интернет. Овърклок (за професионалисти) Чрез овърклок в настройките на BIOS може да накарате процесора или оперативната памет да работят на пълни обороти. Така обаче са застрашени от пренатоварване, което може да повреди хардуера. Правилният ход в случая е вашият хардуер да не достига лимита си, а да работи само когато е необходимо. Контролерите за тактовата честота при дъната на Gigabyte са скрити в менюто “C.I.A.2” (CPU Intelligent Accelerator 2), където достигате от „MB Intelligent Tweaker (M.I.T.)” в главното меню. C.I.A.2 овърклоква т.нар. Frontside-Bus (FSB). FSB е връзката между процесора и чипсета на дънната платка. Оперативната памет или видеокартата също са свързани към тези чипове. Повишите ли честотата на FSB, всички свързани компоненти заработват с по-висока тактова честота. Gigabyte разделя тези функции в общо шест категории за настройка, които в низходящ ред повишават FSB с 7%. Кулминацията: овърклокът протича динамично и е възможен само при работещ на пълни обороти процесор. Ако товарът намалее, C.I.A.2 редуцира FSB честотата до началното й ниво, което предпазва всички компоненти от прегряване. При овърклок бъдете изключително внимателни. Започнете с настройката „Cruise”. Стартирайте системата и пуснете програма, която постоянно да проверява стабилността и мощността. Ние препоръчваме PCMark05 (от диска към броя). Ако системата е стабилна, преминете на „Sports”.

 Повторете процедурата. При първи признаци за нестабилност, върнете се към последната сигурна стойност. Нашият екип успя да постигне покачване на производителността с 25%. От настройката „Turbo” резултатът се покачи от 4603 на 5833 точки в синтетичния тест PCMark05, а машината работи стабилно в продължение на 48 часа.

12.Седем къси тона-грешка на процесора.

13.Осем къси тона-грешка на рам-та на видеото.

14.Девет къси тона-грешка в CHEKSUM-а на ROM в BIOS.

15.Десет къси тона-CMOS грешка.

2.Разделяне на хард диска под Windows

Дотук създадохме само един primary partition, който е системен. Вече имаме инсталиран Windows XP на този дял. Сега трябва да превърнем останалото не разделено пространство в други дялове. Можем да създадем втори Primary partition като за целта ще използваме вградената функция на Windows за работа с дяловете – Disk Management.

Отидете на Start > Settings > Control Panel > Administrative tools > Computer Management > Storage > Disk Management. Както виждате сме създали един primary partition и останалото пространство ни е дадено като unallocated. Кликнете с десен бутон на мишката върху неразделеното пространство и избирате Action > All Tasks > New Partition.



5). Oтваря се New Partition Wizard.




6), чрез който ще можете да създадете новия дял. Трябва да изберете типа на partition-a

(в нашия случай primary partition).



7). В следващия прозорец е показано наличното дисково пространство. В него трябва

да посочите размера в мегабайти на новия дял.



8). Максималния размер на този дял е колкото размера на Unallocated пространството.

Минималния размер е 8МВ. В следващия прозорец.



9) трябва да посочите първата опция Assing the following drive leter и да изберете

поредната буква на устройството. Следващия екран е много важен.



10). Тук вие трябва да отметнете опцията Format this partition with the following settings,

т.е. да бъде форматиран дяла според оказаните настройки.

Трябва да посочите в каква файлова система да бъде

форматиран, размера (default) и етикет (не е задължително въвеждането му).

След като стигнахте до финала.



11). Използвайте бутона Finish, за да завършите създаването на този дял.

Сега той автоматично ще се форматира.

На фигура 12 е показано как ще изглежда новия дял (D в Disk Management.



12). По същия може да се създаде и друг Primary partition.


Създаване на Extended partition след инсталацията на Windows XP
Какво направихме до тук: създадохме първи primary partition по

време на инсталацията на Windows XP,

след това създадохме и втори primary partition след инсталацията на Windows.

След като създадохме втория primary дял ни остана unallocated пространство с размер 13.87GB. Можем да го направим на Extended partition, в който да слагаме логически устройства. Създаването му става по същия начин както и primary дяла. Тук обаче вместо Primary трябва да изберете Extended partition



13). Желателно е сега цялото неразделено пространство да го превърнете на Extended дял,

освен ако не мислите да създавате още един Primary partition.

Предполагам, че ще забележите отсъствието прозореца показан на.



10). Причината е, че този вид дял не е самостоятелен, т.е. не може да се използва, ако няма Logical drives. След като приключите трябва да създадете едно или повече логически устройства в направения от вас Extended partition.


Създаване на логически дялове в Extended partition след инсталацията на Windows XP
За да създадем логически дялове няма да използваме Unallocated пространство,

а направения от нас Extended partition, т.е. в него слагаме тези Logical drives.

Стъпките по време на създаването са почти същите както при създаването на Primary partition.

Кликвате с десен бутон на мишката върху Extended дяла и избирате Action > All Tasks > New Logical drive



14). Отваря се прозорец New Partition Wizard, за който говорехме малко по-нагоре.

След като стигнете до мястото където трябва да посочите вида на дяла, който ще

създаваме избирате Logical Drive.



15). Aко ще правите само едно такова устройство, то трябва да посочите размер,

равен на размера на Extended дяла. Ако сте решили да създавате повече от един логически дял трябва

да прецените колко МВ да му укажете като размер, за да може да създадете и останалите устройства.

Например, ако разполагате с Extended partition с размер 30GB и искате да направите два логически дяла,

първия можете да го направите 15 000МВ (приблизително 15GB),

a останалото пространство в Extended (малко повече от 15GB) да остане за

второто логическо устройство. След като изберете подходящ размер в следващата стъпка трябва

да отметнете

Format this partition with the following settings и да посочите файловата система както е показано на фигура 10.

Описания вариант до тук:



16) Два Primary partitions и един Extended, в който има един логически дял e само примерен.

Желателно е да имате повече от един partition, защото при преинсталиране на

операционната система често се налага системния дял да бъде форматиран и по този начин

губите цялата информация от него.

Не е необходимо и създаването на прекалено много дялове, особено при положение, че

разполагате с по-малък твърд диск.

Ще се спра на два варианта - Windows 98 и Windows 2k/XP. За другите системи е аналогично.

Преди да започнете преинсталацията на операционната система е хубаво да използвате

някоя програмка, с която автоматично да си запазите важните документи и настройки на

системата за да няма "

Къде бяха адресите, в коя папка се пазеше електронната поща, ами в стария

Windows на десктопа имах едни документи, сега защо ги няма" и т.н.

Това може да стане с програмата BackRex Expert Backup Tool. Работи с всички операционни системи на Microsoft.

За да сe запазят и последните използвани драйвери, може да се използва програмката My Drivers - върши чудна работа и не се налага след преинсталацията да се чудите за кое устройство кой точно драйвер сте качвали.
BackRex Expert Tool прави backup на:
1. Microsoft Windows Settings - Offline folders, desktop icons, start menu, wallpapers, appearance, international settings, keyboard, mouse preferences, mouse cursors, quick launch, desktop toolbars, advanced settings, dial-up's, console settings, multimedia, power settings, recent lists, My Documents, recent files, desktop items... и т.н.
2. Internet Explorer Settings - autocomplete, settings, cookies, history, favorities
3. Outlook Express - address book, stationery, main identify (accounts passwords, mail folders (messages), sigantures, settings, message rules, blocked senders)
4. Media Player - skins, visualizations, preferences
5. Microsoft Office Settings - Word, Excel, Powerpoint... templates, recent files
6. Microsoft Visual Studio Settings.
7. Adobe Acrobat
8. ICQ
9. ...и др. инсталирани програми.
При използването й посочете ваша папка на дял, различен от този, върху който ще инсталирате операционната система, за всеки случай. Същото важи и за My Drivers.
И сега по същество. За Windows 98. Под ДОС изтриваме папките Windows, Program Files (под ДОС се вижда като Progam~1) и евентуално Recycled (при съмнение за вирус например). Това е предостатъчно. От ДОС изпълняваме за всеки случай (например при съмнение за вирус) командата FDISK /MBR. Върши идеална работа - зачиства буут-сектора за части от секундата. По този начин се премахват и проблемите от Linux Partition. Толкова - от старият Windows няма и следа. Оттук-нататък кой както иска да си инсталира Windows 98. С My Drivers връщаме драйверите обратно. Плюсът на програмата е, че качва драйверите наведнъж и се рестартира само един път. Обратно връщаме всички настройки с BackRex и сме готови. За Windows XP/2k (FAT32) всичко е същото. За тези, които имат инсталирана само ХР/2к ще им трябва стартова ДОС-дискета или стартово CD с ДОС (ако дялът е под NTFS е необходима и програма за достъп до NTFS дял (например NTFSDOS Pro). Папките, които се изтриват са Windows или Winnt, Program Files (Program~1), Recycled и Documents and Settings (само ако предварително сте си извадили от нея документите). Ако не сте си запазили предварително документите папката Documents and Settings не изтривайте, а я преименувайте. След преинсталацията от преименуваната папка ще си извадите старите документи. И пак FDISK/MBR.
Забележка: Ако имате съмнение за вирус папката Recycled се намира на всички дялове на харддиска ви. Добра идея е да я изтриете отвсякъде.
Командата FDISK/MBR изобщо не е задължителна. Ако се съмнявате, че имате вирус защото харддиска ви дава грешки, преди това просто го проверете със ScanDisk или някаква алтернативна програмка. Не форматирайте за щяло и нещяло диска си. Не че ще му стане нещо. Просто няма смисъл, а много често след формата се сещате, че в някоя папчица е имало нещо важно. Успех!

Инсталиране на повече от една операционна система

При инсталиране на новата версия на Windows, можете да запазите по-старата версия на Windows. Това често се нарича конфигурация с няколко операционни системи или с две операционни системи.
Преди да започнете: Уверете се, че на твърдия диск има отделен дял за всяка операционна система, която искате да инсталирате, или че компютъра има няколко твърди диска. В противен случай ще трябва отново да форматирате или да разделите на дялове диска или да инсталирате новата операционна система на отделен твърд диск. Освен това се уверете, че дялът или дискът, на който ще инсталирате новата версия на Windows е форматиран с файловата система NTFS. За да създадете и форматирате дял, вж. Създаване и форматиране на дял на твърд диск.

Предупреждение!

При форматиране и разделяне на дялове информацията на твърдия диск се изтрива. Ако използвате по-стара версия на Windows и искате да разделите диска на дялове без да го форматирате, използвайте специализиран за целта софтуер от различни производители. Някои програми за работа с дялове позволяват запазването на данни. Ако вече използвате най-новата версия на Windows и искате да разделите на дялове твърдия диск, вж. Мога ли отново да разделя твърдия диск на дялове? Преди да инсталирате Windows се уверете, че всички антивирусни програми за спрени и архивирайте файловете на външен твърд диск, на компактдиск, DVD диск, USB флаш устройство или мрежова папка.

5.КОМПЮТЪРНИ КУТИИ

Кое налага компютърните кутии да са с различни размери?
Отговора е кратък : различните нужди на потребителите.
В един случай, даден потребител ползва компютъра си за да играе игри, в друг - основно за работа с интернет и текстообработващи програми.

Small Form Factor - SFF  или Mini Tower  - малки компютърни кутии.

използват се дънни платки по стандарта Micro АТХ - те са с по-малък брой разширителни слотове.
Това води до по - малка възможност за инсталиране на допълнителни разширителни карти ( звукови карти, мрежови и видео карти, ТВ тунери и т.н.) .
Обикновено имат до 2 разширителни слота за карти и един за видео - карта. Побират по - малък брой твърди ( хард ) дискове и оптични устройства ( обикновено - общият им брой не надхвърля 2 ), което ги прави неподходящи за RAID масиви и съхранение на големи обеми с данни.

Middle Tower ( или ATX ) - стандартни компютърни кутии за домашна употреба.
Характерни са с това, че :

са най разпространения вид компютърни кутии, което дава предимство от гледна точка на предпочетанията за дизаина и специфичния за всеки вкус.
Моделите са много и разнообразни ( но със сходни размери ), което дава избор на всеки, да избере кутия по негов вкус ( и цвят :) ).
Голямото разнообразие на марки и модели компютърни кутии от този размер, се отразява и на по - ниската цена, което е в плюс на потребителя

Характеризират се с :

Server - сървърни кутии ( голям размер и подобрена вентилация ) и RACK mountable сървърни кутии.
Характерно за сървърните кутии е това, че :

6.Форм-фактор на дънната платка

Терминът форм-фактор се отнася до физическата форма и размери на платката, както и конектори, отвори за винтове и други особености, които определят в каква кутия тя може да се инсталира. Като синоним може да се използва понятието типоразмер.

Някои форм-фактори са истински стандарти (което означава, че всички платки с дадения форм-фактор са взаимозаменяеми), докато други не са достатъчно стандартизирани, че да позволяват истинска взаимозаменяемост.
Препоръчително е, когато се закупува система, тя да използва модерен, стандартен за индустрията форм-фактор.
Всичко, което не съвпада с някой от стандартните за индустрията форм-фактори, се счита за частен дизайн. Изобщо не се препоръчва да се купуват системи с такива дъна, освен ако обстоятелствата не налагат това. Тези системи практически не могат да се надграждат и поправката им излиза много скъпо, тъй като дънната платка, кутията, а често пъти и захранващият блок не могат да се сменят с други модели. Системите с частни форм-фактори са "еднократни" PC-та, защото когато станат твърде бавни, или пък се нуждаят от извънгаранционен сервиз, не ви остава нищо друго, освен да ги изхвърлите.
Видове форм-фактори на дънната платка
Най-известните форм-фактори на дънни платки за PC-та включват следното:
Излезли от употреба форм-фактори  

Съвременни форм-фактори. Включват ATX и неговите варианти:

Излезли от употреба форм-фактори 

Първата популярна дънна платка за PC е, разбира се, тази за оригиналния компютър IBM  PC, пуснат в продажба през август 1981 (фиг .1). Следващият IBM-XT компютър (март 1983) e с дънна платка, която е с еднакъв размер и форма като на РС – 9”х 13” , но има осем слота вместо пет (фиг. 2). Освен това слотовете са раз­положени на разстояние 0,8 инча (20.32 мм) един от друг, вместо на 1 инч (25,4 мм), както е в PC. В XT също е отстранен рядко използвания порт за касето­фон в задната част, предназначен за записване на BASIC програми върху аудио-касети, вместо на много по-скъпото по онова време флопидисково устройство. Незначителната разлика в разположението на слотовете и отстраненият конектор за касетофон в задната част налагат лека преработка на кутията.

фиг. 1 Дънна платка за IBM PC (около 1981 г.)

фиг. 2 Дънна платка за IBM ХТ (около 1983 г.)

Пълноформатният АТ форм-фактор за дънна платка съответства на конструкцията на дънната платка за оригиналния  IBM AT (1984 г.). Той позволява много голяма платка с широчина до 12” (305 мм) и дълбочина до 13.8” (488 мм). Необходимостта от по-голяма платка е продиктувана от преминаването от 8-битова архитектура към 16-битова, която изисква повече пространство за процесора и поддържащите го компоненти. При АТ платката се запазват същото като на ХТ разположение на отворите за закрепване и мястото на конекторите, а размерите се увеличават в двете посоки (фиг. 3)

фиг. 3 Дънна платка за IBM АТ (около 1984 г.)
Малко повече от година след въвеждането на АТ, появата на чипсетите и други обединявания на чипове позволяват да се осъществи същата функционалност на дънната платка с по-малко чипове. Това води до преработване на платката с по-малки размери. След това тя е преработена отново и е свита до размерите на ХТ в система, наречена XT-286 (1986 г.). Този размер е възприет от повечето производители на РС-съвместими компютри и по-късно става известен като Baby-AT. Поради запазване разположението на монтажните отвори и конекторите, дънните платки Baby-AT могат да се поставят в пълноразмерни АТ кутии, но обратното не е възможно.

Поради обединяването на няколко схеми в една и намаляването на техният брой, производителите успяват да поберат всички схеми от 16-битовата АТ дънна платка във форм-фактора на по-малката дънна платка за XT - 9”х13”. Вместо да обявят тези платки като XT-size (с размери на XT), което може да накара потребителите да си мислят, че тези дъна са с 8-битова конструкция, производителите ги наричат Baby-AT.
Ето защо Вabу-АТ форм-факторът по същество е същият като този на оригиналния IBM XT. Единствената разлика е лека модификация в един от отворите за закрепване към шасито, за да може платката да се монтира в кутия за АТ. Тези дъна имат и специфично разположение на слотовете и конектора за клавиатурата, за да съответстват на отворите на кутията. Забележете, че на практика всички пълноформатни АТ и Ваbу-АТ дънни платки използват стандартния 5-изводен DIN конектор за клавиатурата. Ваbу-АТ дъната могат да се използват за замяна на пълиоформатни АТ дъна и е възможно да се монтират в няколко конструкции на кутии. Поради своята гъвкавост Ваbу-АТ е най-популярният форм-фактор за дънни платки от 1983 година до началото на 1996 година. Към средата на 1996 година Ваbу -АТ започва да се измества от по-добрия АТХ дизайн, като двата не са директно взаимозаменяеми. Повечето системи продадени от 1996 година насам, използват подобрените ATX, Micro-ATX или NLX конструкции, а Baby-AT се среща все по-рядко.
Най-лесният начин да се идентифицира система с Baby-AT форм-фактор без да се отваря е да се погледне кутията отзад. На дънните платки Baby-AT картите се поставят директно в платката под 90 градуса. Също дънните платки Baby-AT имат само един видим куплунг, директно присъединен към платката и това е куплунгът за клавиатурата. Обикновено този куплунг е 5-изводен DIN, но някои системи използват по-малкия 6-изводен mini-DIN, понякога наричан PS/2 и даже може да имат куплунг за мишка. Всички други конектори се монтират на кутията или на метални планки и се присъединяват към дънната платка чрез кабели.
Всички Baby-AT платки се съобразяват със стандартизираната широчина и разположение на монтажните отвори, слотовете и куплунга за клавиатурата, но могат да се различават по своята дължина. Създадени са умалени версии спрямо пълния размер 9"х13". Тези версии често се наричат mini-AT, micro-AT или дори 2/3 Baby или 1/2 Baby. Тези версии директно могат да заменят стандартна Baby-AT платка.

Дънните платки с LPX и Mini-LPX форм-фактор са получастни конструкции, първоначално разработени от Western Digital през 1987 година, а впоследствие възприети и от много други производители. Буквите LP в съкращението LPX означават Low Profile (нисък профил) - името идва от това, че тези дъна включват слотове, които са ориентирани паралелно спрямо дънната платка, позволявайки на разширителните карти да се инсталират успоредно на нея. Това позволява компактен или нископрофилен дизайн на кутията, а от там и по-малки системи от Baby-AT.
За съжаление, тъй като спецификациите никога не са описани с точни подробности - особено що се отнася до частта от дизайна, свързана с картата за повдигане на шината -тези платки не са взаимозаменяеми между отделните производители и затова се наричат получастни.
LPX дъната се характеризират с няколко отличителни възможности. Най-забележителната от тях е, че слотовете за разширение са монтирани върху карта за повдигане на шината, която се пъха в специален слот на дънната платка (фиг. 4). Това странично поставяне позволява конструиране на нископрофилни кутии. Слотовете са разположени на едната или и на двете страни на повдигащата карта в зависимост от дизайна на кутията и системата. Производителите на системи, използващи LPX дъна в tower кутии, понякога използват повдигаща карта под формата на буквата Т, с помощта на която разширителните слотове отново се разполагат под прав ъгъл спрямо дънната платка, но на повдигната платформа над нея. Друга отличителна черта на LPX дизайна е стандартното разположение на конекторите на задната страна на дънната платка. LPX дъната разполагат с един ред от конектори за видео (VGA 15 извода), паралелен порт (25 извода), два серийни порта (всеки по 9 извода) и mini-DIN конектори за PS/2 мишка и клавиатура. Всички те са монтирани на задната част на дънната платка и се показват през слот в кутията. Някои LPX дъна могат да имат и допълнителни конектори за други вътрешни портове, като например за мрежови и SCSI адаптери.

фиг. 4 Кутия и дънна платка на типична LPX система
Най-сигурният начин да се различи една LPX дънна платка от останалите системи е че всички външни портове са разположени в задната част на дънната платка (фиг. 5). Противно на това, Baby-AT дъната използват монтирани към кутията или към металните планки на слотовете конектори за серийните портове, паралелния порт, PS/2 порта за мишката и USB портовете, а АТХ дъната групират всички външни портове вляво спрямо слотовете за разширение.

фиг. 5 Конектори на задния панел на LPX дънна платка
При LPX дъната повдигащата карта се поставя в средата на платката, докато при NLX платките повдигащата карта се намира в единия край (всъщност при NLX дизайна дънната платка се пъха в повдигащата карта).

NLX е напълно стандартизиран нископрофилен форм-фактор, проектиран да замени нестандартната нископрофилна LPX конструкция. Представен през ноември 1996 година от Intel, NLX се превръща в избрания форм-фактор за корпоративни настолни Slimline (тънки) системи. На пръв поглед NLX е подобен на LPX, но с множество подобрения, предназначени да позволят пълна интеграция на най-новите технологии. NLX форм-факторът е проектиран за решаване на проблемите с поемане на по-големите физически размери на по-новите процесори и техните по-големи охладители (може да поддържа дори двупроцесорни системи с Pentium III на Slot 1), както и на новите шини като AGP.
Главната отличителна черта на една NLX система е, че дънната платка се пъха в повдигащата карта, а не както е при LPX - повдигащата карта да се пъха в дъното. Това означава, че дънната платка може да се вади от системата, без да се пипа повдигащата карта или някоя от разширителните карти, инсталирани в нея. Освен това при дънната платка в една типична NLX система буквално липсват каквито и да било кабели или конектори, включени към нея! Всички устройства, които обикновено се включват към дънната платка - като например кабели на устройства, захранващи кабели, светлинни индикатори на предния панел на кутията, превключватели и т.н. - вместо това се включват към повдигащата карта (фиг. 6). Тъй като повдигащата карта се използва като сборен пункт за всички конектори, можете да се свали капака на една NLX система и да се смени дънната платка за невероятно кратко време (по-малко от 30 секунди), без да се откачи един кабел или конектор.

фиг. 6 Комбинация между NLX дънна платка и повдигаща карта

Специфичните предимства на NLX форм-фактора включват:

Както при повечето форм-фактори, можете да разпознаете NLX по уникалната област от конектори в задната част на платката (фиг. 7). При NLX конструкцията на областта от входно/изходни конектори е стьпаловидна, като позволява цял ред от конектори от единия до другия край на дънната платка, като в единия край има възможност за двуетажно разположение на конекторите.

фиг. 7 Конектори на задния панел на NLX дънна платка

WTX е форм-фактор за платки и системи, разработен за пазара на работни станции от среден клас, обаче не успява да се наложи, тъй като повечето производители на сървъри и  работни станции предпочитат АТХ.
За първи път WTX е публикуван през септември 1998 година (1.0), обновен през февруари 1999 година (1.1) и след това е изоставен. WTX се явява нещо като разширение на АТХ и дефинира размера и формата на платката, както и интерфейса между платката и шасито, а също и някои изисквания към кутията. Дънните платки WTX имат максимална широчина 14" (356 mm)  и максимална дължина 16.75" (425 mm), която е значително по-голяма от АТХ. Няма ограничения за минималните размери. Допълнителното пространство осигурено от WTX форм-фактора служи за да даде място за два и повече процесора и други компоненти, необходими за конструкцията на работната станция или сървъра.
Лесният достъп до вътрешните компоненти се осигурява чрез издърпващи се чекмеджета и отварящи се на панти странични панели.

Форм-факторът BTX (Balanced Technology Extended) е спецификация на Intel, издадена септември 2003 и актуализирана през 2004 и 2005 г. Създаден е за да отговори на изискванията за увеличена енергоемкост и нуждата от съответно по-добро охлаждане. Най-популярен е в периода 2005-2007 г., но впоследствие загубва значението си поради тенденцията за създаване на по-ефективните в енергийно отношение двуядрени процесори.

Съвременни форм-фактори

ATX форм-факторът е първата значителна еволюция при форматите за дънни платки. АТХ е комбинация от най-добрите характеристики на Baby-AT и LPX конструкциите, като са добавени много нови възможности и разширения. По същество АТХ е Baby-AT платка, обърната настрани в кутията, заедно с променено местоположение на захранващия блок и модифициран конектор за захранване на дънната платка (фиг. 8).
Най-важното нещо, което трябва да се запомни е, че АТХ форм-факторът е физически несъвместим както с Baby-АТ, така и с LPX. С други думи, за монтирането на платката са необходими различна кутия и захранващ блок. Новите конструкции на захранващия блок и кутията стават масово разпространени и се използват в повечето съвременни системи.
Официалната спецификация на АТХ първоначално е публикувана от Intel през юли 1995 година и е написана като отворена спецификация за индустрията. АТХ дъната нямат силно присъствие на пазара до средата на 1996 година, когато бързо започват да заменят Baby-AT платките в новите системи. Спецификацията на АТХ е обновена до версия 2.01 през февруари 1997 година и от тогава претърпява няколко незначителни изменения. Intel публикуват спецификациите на АТХ с цел останалите разработчици да могат да използват този дизайн в своите системи. Текущите спецификации за АТХ и други съвременни типове дънни платки са налични онлайн на сайта Desktop Form Factors - www.formfactors.org. В момента АТХ е най-популярният форм-фактор за дънни платки при новите системи и ще продължава да бъде популярен в бъдеще.
АТХ е подобрен спрямо Baby-АТ и LPX конструкциите в няколко основни области:

Фигура 8 показва новото оформление на една АТХ система и характерните особености на шасито, както бихте ги видели, ако свалите горния капак на една хоризонтална кутия или страничния капак на една вертикална кутия. Забележете, че нишите за дисковите устройства въобще не пречат на дънната платка, а компоненти като процесора, паметта и конекторите за вътрешните устройства се достигат много лесно и не стоят на пътя на разширителните слотове. Забележете също така, че процесорът е разположен близо до захранващия блок.

фиг. 8 Типична АТХ система
Формата на АТХ дънната платка в най-простия й вид е Baby-AT конструкция, завъртяна на 90°. Разширителните слотове сега са разположени паралелно на по-късата страна на платката и не си пречат с процесора, паметта и входно/изходните конектори. Съществуват два основни размера на стандартни АТХ дънни платки:

Освен тези съществуват и две по-малки вариации на АТХ, наречени Micro-АТХ и Flex-АТХ.

Micro-ATX е форм-фактор на дънна платка, първоначално въведен от Intel през декември 1997 година като еволюция на АТХ форм-фактора за по-малки и по-евтини системи. Намалените размери в сравнение с оригиналните позволяват по-малко шаси, дънна платка и захранващ блок, намалявайки цената на цялата система. Micro-ATX форм-факторът също така е обратно съвместим с АТХ и може да се използва в кутии, предназначени за пълноформатни АТХ платки.
Главните разлики между micro-ATX и стандартния или mini-ATX форм-фактор са следните:

През март 1999 година Intel пускат нова и още по-малка вариация на форм-фактора АТХ – допълнението flex-ATX към спецификацията на micro-ATX. По-малката конструкция на flex-ATX е създадена с цел разработване на разнообразие от нови PC-та, които са изключително евтини, малки са по размери и са предназначени за обикновени хора, тъй като приличат повече на домакински уреди.
Flex-ATX дефинира платка, която е с размери само 9 инча х 7,5 инча (229ммх191мм). Освен по-малкия размер, другата най-голяма разлика между flex-ATX форм-фактора и micro-ATX е, че flex-ATX поддържа само процесори за цокли, но не и за слотове.
Останалата част от flex-ATX е обратно съвместима със стандартния АТХ, като се използват поднабор от монтажни отвори и същите спецификации за входно/изходните конектори и конектора за захранване на дъното.
Повечето flex-ATX системи най-вероятно използват SFX (small form factor) захранващи блокове (въведени с micro-ATX спецификацията), въпреки че ако кутията позволява, може да се инсталира и стандартно АТХ захранване.

Спецификациите DTX и Mini-DTX са издадени през февруари 2007 от AMD. Те са по-малки вариации на microATX и FlexATX:

Малката широчина 8" позволява само 2 разширителни слота.

Максималните размери дефинирани от  FlexATX са 9"×7.5". Чрез изчисления свързани с разстоянията между монтажните отвори може да се определят и минимално възможните размери 6,7" х 6,7" (170 mm×170 mm).
В стремежа си да създаде колкото е възможно по-малка дънна платка, но да не бъде с изцяло нов и несъвместим форм-фактор VIA създават през 2001 г. платка по спецификацията на FlexATX, но с по-малкя широчина 8,5” вместо 9”, като запазват същата дълбочина, като наричат този форм-фактор ITX. Впоследствие се отказват от развитието на този форм-фактор, тъй като намаляването на размера е много малко.
През април 2002 г. VIA създават още по-малка дънна платка, наречена Mini-ITX, която е с минималните допустими размери на FlexATX 6,7” х 6,7”. Тя е предназначена за поддръжка на процесорите с ниска консумация от сериите Eden ESP и C3 E.
Последните разработки на семейството ITX са Nano-ITX (120 mm х 120 mm) и Pico-ITX (100 mm х 72 mm), конструирани за извънредно нискоенергийни вградени приложения.
В таблица 1 е показано сравнение между умалените версии на форм-фактора ATX.

Табл. 1 Сравнение между FlexATX, DTX/Mini-DTX и ITX/Mini-ITX

7.Как да изберем дънна платка

При избора на компютърна конфигурация повечето потребители не обръщат голямо внимание на няколко важни елемента от системата. Някак си те остават на по-заден план в сравнение с това колко мощен да бъде процесорът или видео картата и колко памет да бъде инсталирана. По-рядко клиентът пита за дънната платка. Но тя е особено важен компонент, защото от нея зависи какъв процесор може да използвате, колко памет може да инсталирате, колко и какви периферни устройства ще може да включвате към новоизградената система. Дънната платка може и трябва да бъде възприемана като основа по същия начин както в строителството. Върху нея се надграждат всички останали компоненти. Ако имате стабилно и производително дъно, то ще се радвате на висока производителност от цялата система. Дънната платка прави възможна и комуникацията между отделните елементи. 
Малко теория
Дънната платка премина през множество промени през годините от нейното създаване досега. Първите платки имаха малко елементи - процесор и слотове, в които потребителите включваха необходимите компоненти. Днес нещата са доста променени. Дънните платки имат множество вградени функции и директно влияят върху производителността на компютрите и възможностите за ъпгрейд в бъдеще.
Форм фактор
Основната задача на всяка дънна платка е да осигурява комуникацията между централния процесор (CPU) и всички останали компоненти в системата. Формата и разположението на дънната платка се нарича форм фактор. Той определя начина на разположение на компонентите и формата на компютърната кутия. В момента са разпространени основно два – ATX и BTX.

Други параметри
Форм факторът е само един от стандартите, които ще срещнете при дънните платки. Ето част от другите, които имат важно значение при избора на компоненти:

Основни елементи при избора на дънна платка
Процесорът е основният елемент, който натежава при избора на дъно. Той е и първото нещо, идващо ви на ум, когато се говори за скорост и производителност на компютърната системата. Колкото по-бърз е процесорът, толкова по-бързо ще „мисли“ компютърът.
Днес нещата стоят сложно с процесорите. Основните производители Intel и AMD използват различни корпуси с различен брой крачета (PGA), които не са съвместими. В момента сокетите се наименуват в зависимост от броя крачета в PGA.
Най-често използваните сокети са:

Изборът на дънна платка зависи от това на какъв процесор сте се спрели.
Оперативна памет (RAM). Също представяла важна част при избора на дънна платка. Скоростта на процесора е от особено значение, но не трябва да се забравя и скоростта на чипсета, тъй като той определя бързината, с която процесорът взаимодейства с останалите компоненти. Паметта пък директно влияе върху скоростта, с която компютърът може да получи достъп до инструкции и данни, което означава че има голям ефект върху производителността на системата. Дори да си купите и най-бързият процесор, ако имате бавна памет, просто, както се казва, сте за никъде. Наличното количество памет, с което разполагате, определя и количеството информация, до която ще имате достъп моментално. Основното правило в случая е, че колкото повече памет имате, толкова по-добре. Така че, ако можете да си позволите, купете повече памет. Като минимум при днешните приложения ви трябва 1 GB, за да работите напълно комфортно. Но ако сте любител на игрите, мислете за 2 GB. 
В момента актуалните памети са DDR и DDR2. Поддръжка на DDR2 модули вече има и в AMD базирани системи със сокет AM2.
Допълнителни функции, вградени в дънната платка
Наличието на вградени контролери в дънната платка има своите положителни страни. Първо, разбира се, отпада нуждата от закупуване на допълнителни устройства за тези функции, което освен че пести пари, позволява да използвате и по-компактни кутии за компютъра. Но вграждането има и недостатъци. Основният е свързан с възможностите на интегрираните контролери. 
Звукова карта. В момента почти всички дънни платки предлагат интегрирана звукова карта, която ще ви бъде повече от достатъчна за прослушване на музика или за игри. Но определено тя няма да достави съвършено качество, така че ако се занимавате професионално със звукообрабатка, този вариант е меко казано неприемлив. Освен това с по-добра звукова карта ще получите и по-качествено звучене при гледането на филми.
Видео карта. Вградената графика е удачен избор единствено, ако използвате вашия РС само за офис приложения и сърфирате в мрежата. Дори и в такива случаи, по-добър вариант е да изберете отделна видео карта от бюджетната серия, отколкото интегрираното решение. Ако сте геймър, това не е алтернатива за вас - за да играете новите игри при висока разделителна способност, ще имате нужда от мощна видео карта.
LAN карта. Интегрираната мрежова карта ще ви спести нищожно малко пари, тъй като в момента тези карти са много евтини. По-добрият вариант обаче е да разполагате с отделна, тъй като при мълнии и други проблеми ще изгори само тя, а не и цялото дъно.
Както разбрахте, при избора и изграждането на една компютърна конфигурация трябва да бъдат взети под внимание не малък брой фактори. Правилното подбиране на компонентите ще определи стабилността и производителността на системата. Разбира се, изборът на добра дънна платка ще ви гарантира спокойствие и впоследствие ще ви предостави възможност да обновите компонентите и съответно да повишите производителността на системата. На пазара ще намерите голямо разнообразие от марки. Със сигурност едни от най–добрите производители в момента са Asus, Gigabyte и MSI.

За по-ефикасна работа с големи (от порядъка на десетки гигабайти) дискове, почти всеки ги разделя на дялове (partitions). Понякога, например в случай на използване на няколко файлови системи в рамките на един физически диск, той следва задължително да бъде разделен на дялове. Това се извършва по програмен път, при което потребителят определя (с няколко изключения) размера и количеството на дяловете върху твърдия диск

3.Всеки твърд диск може да съдържа 4 първични дяла. Това, че дискът е разделен на дялове, все още не означава, че той е готов за използване. Необходимо е тези дялове да бъдат програмно оразмерени с избраната от потребителя файлова система. Този процес се нарича форматиране

5.На дяловете е разположена област с адрес 01FDh, в последните два байта на която (това е и краят на MBR) се записва числото 0xAA55, при прочитането на което BIOS-а "разбира", че зареждането е приключило. Таблицата на дяловете съдържа на свой ред 4 дяла, само един от които може да бъде маркиран като активен, така че програмата за зареждане, след като установи кой дял е маркиран като активен, зарежда в паметта първия сектор от този дял и му предава управлението

6.Файлови системи
/таблица за разпределение на файловете/

.Проблеми при форматирането на твърдия диск

При цялото многообразие на устройствата за съхраняване на данни, първото място както и преди се пада на твърдия диск – по-голямата част от използваната информация се съхранява именно на него. Тъй като HDD е по-сложна система от оптичните устройства, вероятността за поява на критична неизправност в него е по-голяма и съответно има риск от загуба на ценни данни.

Прието е твърдите дискове да се характеризират по типа на интерфейса, скоростта на достъпа до данните и надеждността, както и по използваната файлова система (тя няма отношение към конструктивните особености, но ролята й е съвсем немаловажна).

Интерфейси
Parallel ATA (IDE/EIDE) – интерфейс, който доскоро беше доминиращ в персоналните компютри, но в последно време активно се измества от неговия наследник SATA. Основно преимущество – по-ниска цена в сравнение с другите интерфейси.
Serial ATA (SATA) – в този стандарт за включване на дисковете се използва нов тип кабели, допуска се „горещо“ включване на дисковете (без изключване на системата), използван е механизъм за оптимизиране на командите в контролера, за да се ускорят операциите по въвеждане/извеждане на данните. SATA-II поддържа подобрена пропускателна способност до 300 MB/s.

SCSI – най-производителният, но и най-скъпият от интерфейсите. В зависимост от модела, скоростта на въртене на шпиндела е 10 000 – 15 000 об./мин, а скоростта за предаване на данни – до 320 МВ/s. Използваните технологии съществено намаляват натоварването на централния процесор, поддържа се включване до 15 устройства на един канал. Предвид високата цена и сравнително малкия капацитет, тези HDD се използват предимно в сървърните системи. Съществуват варианти на твърди дискове, поддържащи „гореща“ замяна, както и без такава.

Профилактика при работа с твърдите дискове

Тук ще разгледаме начините да сведете до минимум риска от загуба на данни и какво не трябва да правите в никакъв случай.
Ограничаване на достъпа. Колкото повече потребители имат права за промяна на различни параметри (особено системни), токова по-голяма е вероятността от срив в системата. Ограничаването на потребителите с възможност за управление на системните ресурси намалява риска от загуба на данни.

Коректно приключване на работа. Желателно е да приключите работата на операционната система коректно (тоест със Shut down). Макар, че NTFS притежава вградени инструменти за възстановяване на загубени данни в резултат на неправилни действия, нейните възможности не са безгранични и простото изключване на компютъра може да доведе до печални последствия.
Проверка на диска. Периодичното сканиране на диска за проблеми с файловата система или работната повърхност ще предотврати неприятни ситуации и ще можете да вземете навременни мерки за запазване на ценната информация.
Резервно копиране. Много важна точка в профилактиката е резервното копиране на информацията, тъй като даже при форсмажорни обстоятелства ще можете да я възстановите. Колкото по-често резервирате важната информация, толкова повече нервни клетки ще си запазите.

Допълнително охлаждане на производителните системи. Поради интензивното използване, съвременните HDD силно се нагряват в процеса на работа. Често това води не само до намаляване на скоростта на работа, но при превишаване на температурните норми, и до излизане на устройството от строя. Това е особено актуално за производителните сървърни системи, притежаващи множество дискове и намиращи се в помещения с лоша вентилация. Има много начини за нормално охлаждане – избор на добре проектиран корпус и поставяне на допълнителни вентилатори дори непосредствено на твърдия диск.

UPS.

За да предотвратите загуба на информация при спиране на тока, използвайте източници на непрекъсваемо захранване (UPS). В зависимост от капацитета на акумулаторната батерия и мощността на включеното оборудване, не само че ще запазите необходимата информация, но ще можете да работите с компютъра до половин час.

Пренебрегването на защитата срещу компютърни вируси може да доведе до сериозна загуба на данни. По правило, авторите на деструктивни програми преследват следните цели: модификация или унищожение на данни или получаване на достъп до ценна информация (пароли, лични или фирмени данни и т.н.). Съответно, при всички случаи в компютъра трябва да присъства антивирусна програма с възможност за обновяване на данните чрез Интернет. Използвайте и защитна стена (firewall), за да предотвратите нежелан достъп до компютъра. 

За да не се стига до там, никога не съхранявайте информация на раздел, където се намира и операционната система – използвайте друг раздел или си създайте такъв.
Грешки на програмите за работа с разделите на HDD (Partition Magic, Fdisk). Освен непосредствено изтриване на цял раздел, могат да възникнат грешки и от страна на програмите за работа с диск – например при опит за преразпределяне на размера на логическия диск или специфични проблеми при използване на Partition Magic. Например, една от най-използваните функции е PMagic за промяна на границите на разделите и преразпределяне на дисковото пространство. Подобни операции, които не са свързани с физически пренос на информацията на диска не създават проблеми, но неопитният потребител едва ли ще определи дали такъв пренос има или няма. В резултат цял раздел може просто да изчезне. В такива случаи винаги се обръщайте към специалист, а самостоятелните инвенции оставете за друг път.

Некоректно преинсталиране на операционната система
Напълно нормална ситуация – потребителят преинсталира операционната система (като естествено предварително форматира дисковете) и чак тогава се сеща, че е изтрил важна информация. Именно за такива ситуации има смисъл резервното копиране на данните.