„Всичко спечелено с честен труд трябва да се ползува от цялото общество!“

Стойчо Марчев е сред най-уважаваните хасковски индустриалци от първата половина на XX век. Името му се свързва с честен труд, устойчиво развитие и силно чувство за обществен дълг. Хасковлии го помнят като човек, който е изграждал бизнеса си последователно и е подкрепял града с реални действия, а не с публични жестове.

Марчев е силно ангажиран с местната общност — подпомага бедни семейства, църкви, училища и благотворителни организации. Дарителството му е тихо, постоянно и искрено. Никога не търси лична изгода или признание, а вярва, че успехът има стойност само когато служи на обществото.

В своите записки той описва живота си без показност, но ясно се вижда принципността му: уважение към труда, скромност и убеденост, че човек трябва да остави след себе си нещо полезно. Именно това го превръща в една от най-значимите фигури в икономическата история на Хасково.

Автобиографията му разкрива предприемчивостта и прогресивните му начинания, моралните принципи и хуманизма. В неговата стопанска и обществена дейност отсъства образът на алчния капиталист.

Като производител на сусамово и слънчогледово масло и тахан, той заема важно място в стопанския живот на Хасково през първата половина на ХХ век. Всичките си богатства – около 43 млн. лева по курса от 1943 г. – завещава на града.

Съпругата му Кица играе ключова роля в развитието на производството, особено докато той участва в Балканската война. След 1918 г. Стойчо Марчев създава индустриално предприятие – неговата мечта. До 1928 г. то вече е известно като фирма „Извор“.

Освен производствена дейност, той развива и търговия, което допринася за бързото му преуспяване. По-късно разширява дейността с производство на сапун и петмез.

На 8 април 1938 г. той оформя своето завещание в полза на Хасково. През следващата година, въпреки влошеното си зрение, саморъчно написва автобиографията си.

Роден е на 1 юни (стар стил). През 1993 г. рождената му дата става патронен празник на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“.

„Моето желание е да построя училище в родния си град Хасково, което да носи моето име и името на жена ми...”

Фабричните сгради и оборудването според неговата воля трябва да служат за обзавеждане на Техническо-занаятчийско училище „Стойчо и Кица Марчеви“.

През 1948–1949 г. се създава Народна механо-електрическа гимназия „Стойчо и Кица Марчеви“. Първата учебна година започва на 15 октомври в сградата на мястото на днешната автогара.

Първи директор е инж. Захари Петков. Първият випуск има 120 ученици в специалности: електротехника, общо машиностроене и двигатели с вътрешно горене.

През 1950 г. училището вече разполага със стругове, ковачница, леярна, общежитие и столова. През 1954 г. се преименува в Техникум по машиностроене, минна и рудна промишленост.

През 1960–1961 г. минният профил се отделя. През 1962 г. се създава Техникум по механотехника.

През 1971–1972 г. училището се премества в модерна самостоятелна сграда с кабинети, актова зала, библиотека и физкултурен салон.

През 1951 г. училището носи името на Тенчо Хубенов, но през 1993 г. възвръща името на своите дарители. От 2003 г. носи името Професионална гимназия по механоелектротехника „Стойчо и Кица Марчеви“.

През последните 75 години училището е подготвило хиляди специалисти. Започнало с 120 ученици, днес обучава над 300 в различни специалности.

Историята на училището е свидетелство за устойчивостта и отдадеността на поколения учители и ученици – наследници на благородното дело на Стойчо и Кица Марчеви.