PC Свят»Видеоуроци

Е- обучение ПГМЕТ Хасково

Администраторски права в Windows 7

Плазмени, LED или LCD телевизори

Нека разясним терминологията. Плазмените телевизори (при които фосфорът, който създава изображението на екрана, се самоосветява и така няма нужда от подсветка), правени от Panasonic, Samsung и LG, варират в размери от 42 инча до, грубо казано,

 

 

Кратко ръководство за актуализиране и защита на BIOS-a

Както всеки редовен РС потребител знае, компютрите обикновено не стартират веднага в Windows среда, а първо преминават през една по-рудиментарна програма, наречена BIOS (Basic Input/Output System). Тъй като BIOS кодът се съхранява на специален чип на дънната платка, той обикновено се нарича фърмуер (firmware). По-важното за тази основна входно-изходна система обаче е нейната роля – да идентифицира всички компютърни компоненти и да каже на операционната система как точно да работи с тях.

Друг важен момент по отношение на BIOS са новите версии на този код, които производителите на дънни платки пускат периодично, за да оправят бъгове, да подобряват производителността, да добавят функционалност или да осигуряват поддръжка за нов хардуер. Това са все неща, които едва ли някой би отказал, следователно добре е да се знае как точно става BIOS актуализацията. От друга страна, повечето производителност и възможности са хубаво нещо, но ако BIOS ъпдейтът бъде направен неправилно, това може да превърне РС машината ви в ненужна купчина пластмаса и метал.

Предвид отговорността на тази задача и необходимостта от редовни ъпдейти, обусловени от честата поява на нов хардуер, решихме да се върнем отново към важната тема за BIOS, която не сме засягали от години. В следващите редове ще преговорим накратко как най-безопасно да актуализирате BIOS-а си и как да го защитите срещу евентуални сривове, използвайки добрия стар метод от типа „стъпка по стъпка”.


ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ С АКТУАЛИЗАЦИЯТА

Важно е да се отбележи, че актуализирането на BIOS по принцип винаги е рисковано занимание. Ако нещо се обърка, има вероятност компютърът повече да не може да зареди. Затова, преди да продължите, е добре да прегледате отново потребителския наръчник на компютъра си или на дънната си платка, ако става въпрос за система, която сте асемблирали сами. Потърсете информация дали има възможности за възстановяване на системата – например резервен BIOS чип, какъвто имат повечето модерни дъна. Ако сте загубили потребителския наръчник (както често се случва), най-вероятно ще можете да намерите негово PDF копие на уебсайта на motherboard производителя. Не пренебрегвайте четенето му.

АКТУАЛИЗИРАНЕ НА BIOS

1. Определете точната версия на BIOS-а си

За да видите точната версия на BIOS системата си, напишете символите „cmd” (без кавичките) в полето за търсене на Windows 7/8 (или RUN менюто в ХР) и натиснете бутона Enter. Когато се появи интерфейсът на командния ред, напишете „systeminfo” (пак без кавички) и отново натиснете Enter. След няколко секунди Windows ще докладва известно количество информация за системата, сред която са и данните за текущата BIOS версия. В нашата тестова система например текущата версия беше F6, докато най-актуалната беше F11. Направете споменатата процедура и намерете най-актуалната версия на BIOS-а си.


Изпълнението на командата в „systeminfo” ще ви покаже текущата BIOS версия.

2. Намерете най-новата BIOS версия

Повечето производители на компютри и дънни платки поддържат редовно библиотеки с BIOS актуализации, така че много е вероятно да намерите най-актуалната BIOS версия за компютъра/дъното си именно на сайта на производителя. По всяка вероятност ще го откриете най-лесно с моделния номер на дъното си в Support или Downloads секциите на съответния сайт. Въпросния номер можете да видите по същия начин, както и BIOS версията. Добре е също да си свалите придружаващите readme файлове и другата свързана с ъпдейта документация.

3. Прочетете наръчника

Прочетете внимателно цялата документация, която придружава новата BIOS версия. Добре е да отделите време за това, защото тук не става въпрос за традиционните лицензни споразумения, пълни с трудно разбираеми и никому ненужни юридически дрънканици, които лесно могат да се пренебрегнат. Освен че съдържа информация за оправените бъгове и подобренията, които може да ви донесе новата BIOS версия, придружаващата документация може да даде и ценни насоки за пачовете, които трябва да инсталирате преди това. Ако пренебрегнете тази информация, може да си имате проблеми на по-късен етап.

4. Направете резервно копие на текущия BIOS

Повечето съвременни компютри и дънни платки идват с лесни за използване инструменти за BIOS актуализации директно от средата на Windows. В повечето от тези приспособления ще намерите и опция за бекъп на текущата BIOS версия. Свалете въпросния инструментариум от сайта на производителя на дъното (ако го нямате в кутията на продукта), инсталирайте го и преди да започнете с актуализацията, направете резервно копие на текущия си BIOS на bootable USB флашка. Това може и да не ви помогне за възстановяването от провалена BIOS актуализация, но ще ви позволи поне да се върнете към безпроблемно работещата системна конфигурация, която сте имали, преди да започнете ъпдейта.

5. Актуализирайте BIOS-а си

След като изчетете документацията и направите резервно копие на BIOS-а си, можете да пристъпите и към самата актуализация. Ако ъпдейтвате лаптоп, уверете се, че той е включен в контакта през АС адаптера си, а не работи на батерия, защото, ако случайно зарядът на последната свърши в процеса на актуализация, може да се сдобиете със скъпо струващо, но напълно безполезно парче пластмаса. А ако сте забелязвали „примигвания” на тока по време на обичайните летни бури, най-добре изчакайте по-спокойно време за актуализацията си.

Стартирайте инструмента, който сте свалили в предходната стъпка, намерете опцията за актуализация с нов BIOS файл и го инсталирайте. Когато програмата завърши процедурата, рестартирайте компютъра си с новия new BIOS. Ако всичко е минало според плана, системата ви би трябвало да стартира нормално, след което спокойно можете да използвате обновената си машина.



Ако ъпдейтвате лаптоп, BIOS актуализацията няма да стане на батерия.

6. Възстановяване от неуспешен BIOS ъпдейт

Пълното възстановяване от неуспешна BIOS актуализация е малко извън темата на настоящия материал, но все пак ще засегнем накратко и този въпрос, защото е важен. Ако по време на BIOS ъпдейта се случи нещо нередно и след това РС-то ви отказва да стартира, най-добре е първо да се обърнете отново към потребителския наръчник, където би трябвало да е описана подходяща процедура за възстановяване на BIOS. Както споменахме по-горе, в софтуерното осигуряване на модерния хардуер наличието на подобна опция е нещо обичайно. Ако все пак вашият хардуер не предвижда подобни инструменти, защото е от по-старо поколение, прегледайте джъмперните конфигурации на дънната платка – чрез тях би трябвало да можете да рестартирате BIOS-а в състоянието му по подразбиране. Направете го и опитайте да стартирате компютъра отново. Ако това не проработи, опитайте да възстановите предишната си BIOS версия, на която сте направили резервно копие на bootable флашка.

ЗАЩИТА НА НИВО BIOS



След като веднъж актуализирате BIOS-а на РС-то си, вероятно задълго няма да ви се налага да взаимодействате с него често, но той продължава да заема важна и привилегирована позиция в компютърната архитектура. А понеже BIOS-ът се зарежда преди операционната система и преди да въведете каквито и да било потребителски акредитиви (име, парола), една част от съвременния малуер се опитва да се настани именно в тази основна входно-изходна система. Така злонамереният софтуер може да се активира преди задействането на защитните програми, работещи в средата на операционната система, и да поеме контрол над компютъра ви, без изобщо да забележите.

За щастие има малко потвърдени случаи на инфекции на ниво BIOS, макар че те все пак не са изключени - най-известният беше вирусът „Чернобил” през 1998 г. Разбира се, уязвимите места, които допуснаха проникването на този експлойт, отдавна са елиминирани в новата РС техника, заслуга за което имат също UEFI (Unified Extensible Firmware Interface) и secure boot механизмът на Windows 8.

От друга страна, винаги е по-добре да се вземат превантивни мерки, отколкото после да се елиминират последствията от липсата им. Още повече че опасностите съвсем не са преминали. Според специалистите на Kaspersky например защитата на ниво BIOS е необходима заради новите заплахи за сигурността на информационните инфраструктури, които не могат да бъдат елиминирани с традиционните софтуерни средства. Една от най-сериозните такива опасности за компютрите днес са т.нар. руткитове и бууткитове – вредоносни програми, които се зареждат още преди самата операционна система и остават неуловими за традиционните антивирусни защити. В същото време замяната на стандартния BIOS (Basic Input/Output System) интерфейс с по-модерния UEFI (Unified Extensible Firmware Interface) дава възможност на софтуерните разработчици да внедряват защитните си решения на хардуерно ниво. Именно тази възможност е използвана и при създаването на първия и засега единствен антивирусен продукт за UEFI, наречен Kaspersky Anti-Virus for UEFI (KUEFI).

За съжаление на този етап въпросният продукт е предназначен само за корпоративни потребители, така че едва ли ще можете да си го купите. Все пак съществуват някои неща, които и вие можете да направите, за да защитите BIOS-а си. Най-важното и достъпно от тях е слагането на администраторска парола, която да бъде въвеждана, преди да стане възможно актуализирането на системата. По-долу ще ви разкажем как можете да направите това.

Стъпка 1: Рестартирайте компютъра си и докато зарежда POST процедурата, натискайте многократно бутона „Del”, F1 или който там използвате за влизане в BIOS менюто. (Информацията кой точно бутон ви трябва обикновено се изписва по време на зареждането.)



Стъпка 2: След като заредите менюто с BIOS настройките, потърсете сред страниците му опция, която ви дава възможност да зададете парола. Може да има повече от една. В някои BIOS-и например има възможности за задаване както на парола за „supervisor”, така и за „user”. В този случай по-важна е supervisor-ската парола, която ви дава възможност да правите промени в BIOS, докато правата на „потребителската” са ограничени само до възможността за разглеждане на текущите BIOS настройки.

Стъпка 3: Изберете менюто, което открива възможност за задаване на парола, и въведете избраната (обикновено се налага да направите това два пъти, за да е сигурно, че няма печатни грешки). Ако смятате, че ще ви е трудно да запомните паролата поради сравнително рядкото влизане в BIOS, запазете я в някой подходящ софтуерен „пазител на ключове” от типа на LastPass.

Запазете направените промени в BIOS и рестартирайте компютъра. От този момент нататък избраната парола ще трябва да бъде въвеждана всеки път, когато е нужно да се направят някакви BIOS настройки. Така и на малуера ще му е значително по-трудно да инфектира системата ви.


 

Tози тип устройства напреднаха изключително много през последните години под напора на смартфоните и тяхната вградена навигация. В резултат за парите си ще получите не само апарат, който ще ви отведе до желаното място, но и нещо много повече спрямо GPS-ите, .....

Какво ще заобичаме и намразим в Windows 8

Windows 8 Release Preview е последното издание за предварителен преглед на новата операционна система на Microsoft преди излизането на финалната версия през есента. С нея редмънтската компания затвърди намерението си да направи цялостен редизайн на своята платформа,....

 

Цифрови фотоапарати

Текст: Драгомир Дончев

http://pcworld.bg/22015_fotoaparat_za_koleda

И така, решили сте да зарадвате някого от любимите си хора с фотоапарат за празниците. Първо, позволете ни да ви поздравим за това решение! За разлика от така модерните, но ориентирани най-вече и основно към идеята за развлечение мобилни джаджи (смартфони, таблети и прочее), една цифрова камера може да бъде едновременно забавен, но и много полезен подарък.

Фотографията е невероятно, пленително изкуство и ако успеете да провокирате искрен интерес у човека, за когото купувате камерата, можете да сте сигурни, че в дългосрочен план тя ще обогати живота му значително повече, отколкото денонощното взиране в шарен сензорен дисплей с произволен диагонал.

Тънкият момент тук е, че ако това е дългосрочната ви цел, едва ли ще я постигнете с „играчка” от типа на масовите и евтини, но сравнително ограничени като функции, гъвкавост и креативни възможности point and shoot камери (известни още като фотоапарати с несменяем обектив).

По-скоро ви е нужен „истински” модел – говорим за модерните в момента безогледални камери със сменяем обектив или по-класическите цифрово-огледални апарати. Възниква обаче един основен въпрос: кой е по-добрият избор? Да заложите на една технология, която е „на около” вече почти един век, или на нещо ново и перспективно, но което все още се развива и от което има какво да се желае?

Отговорът е лесен – нека просто претеглим плюсовете и минусите на всяка от двете алтернативи!


Тегло и размери

Тук победителят изглежда предрешен, тъй като един от най-големите плюсове на безогледалната технология се заключава именно в по-компактните размери на телата на апаратите, които я използват.

Разковничето, разбира се, е в отсъствието на огледало и така наречената отражателна призма. Дизайнът на класическите цифрово–огледални камери не предвижда опция за пряка видимост между фотографската медия (светлочувствителен филм или в по-модерни времена дигитален сензор) и външната светлина, насочвана към нея от лещите на обектива. Вместо това лъчите светлина преминават през обектива, след това биват отразени от разположено под ъгъл огледало и пренасочени към оптичния визьор на камерата, който фотографът използва, за да композира кадъра.

В момента на натиска не затвора огледалото се вдига нагоре и това вече осигурява пряк достъп на светлината, преминаваща през обектива до фотолентата или цифровия сензор.


Това е доста сложна и логично по-обемиста система от използваната в безогледалните камери. Името им подсказва, че при тях огледало липсва, а светлината, уловена от обектива, попада направо върху фотографската медия.

Респективно по-компактната им конструкция означава по-леки и малки тела. Това, разбира се, също има някои негативи, но за това след малко.


Важният извод, който следва да се направи тук, е, че ако за вас размерите и теглото на камерата са от решаващо значение, вероятно по-добрият избор е безогледална система. В крайна сметка най-малкият цифрово–огледален апарат (DSLR), който се предлага днес на пазара, е Canon EOS 100D (с тегло около 600 грама с базов обектив), а една типична безогледална камера като Olympus PEN-EPL5 е едва 450 грама.

Автофокус

Това е много ключова характеристика за един съвременен фотоапарат. Всъщност именно тук е силата на DSLR моделите – тяхната по-обемиста, но издържала теста на времето огледална технология осигурява по-бърз и точен автофокус при практически всякакви условия. Ако често снимате бързо движещи се обекти или искате да получите винаги резки, детайлни кадри денем и нощем, цифрово–огледалните камери все още са най-правилният избор.

Освен това използването на оптичен визьор ви дава много по-вярна и точна представа как точно ще изглежда заснетият кадър – на практика, поглеждайки през него, вие виждате точно това, което вижда обективът.

Безогледалните камери обаче не могат да ви покажат толкова точно изображение. Те нямат оптична система и разчитат на така наречените цифрови визьори, т.е. това, което виждате на LCD дисплея им, е предварителен изглед, показан от сензора в реално време, а не вярна репрезентация на това, което „вижда” обективът. Трябва да се отбележи и фактът, че много съвременни DSLR камери също предлагат подобен режим, нареченLiveView. Така че, докато цифрово-огледалните модели един вид ви дават опция за избор кой точно да използвате за кадриране, при безогледалните камери сте ограничени само до дигитално превю.


Специфичната конструкция на безогледалките има и още един негатив – те използват по-различна система за автофокусиране, която, макар и да се усъвършенства непрекъснато, е една идея по-малко прецизна и бавна от тази на DSLR моделите. Макар в повечето случаи тя да се справя достатъчно добре със задачата си, често може да се натъкнете на проблеми при снимане в по-специфични условия – например при ниска осветеност.

Качество на изображенията

Тук е трудно да се излъчи едноличен победител по простата причина, че в момента на пазара се предлага изключително широк спектър от модели, различаващи се по една много важна характеристика – размери на цифровия сензор, който използват.

Забележете, тук не говорим за мегапиксели (т.е. резолюция на сензора) - показател, който има малко или никакво отношение към качеството на финалното изображение. Всъщност съветът ни в тази връзка е: не се изкушавайте от гръмките цифри в брошурите на предлаганите фотоапарати. Повечето мегапиксели не означават по-високо качество, дори често значат точно обратното.


Много по-важен параметър е големината на самия цифров сензор, който камерата използва.

Тъй като фотографията до не чак толкова отдавна разчиташе на друг тип светлочувствителна медия (целулоидна лента), именно нейният хоризонтален размер е възприет като универсален еталон. От тази гледна точка най-качествените и скъпи сензори, които ще срещнете в съвременните фотоапарати, са именно с широчина 35 мм. Това са така наречените пълноформатни (full frame) сензори – най-доброто, на което са способни съвременните цифрови фототехнологии.

Уви, както знаете, високото качество си има и висока цена и макар напоследък водещите компании в областта да правят всичко по силите си, за да превърнат подобни модели в по-достъпни, те все още си остават доста далеч от джоба на масовия потребител. Добрата новина е, че в повечето случаи те не са и особено подходящи за хора, които прохождат в света на фотографията, а и, честно казано, са ориентирани по-скоро към нуждите на професионалистите, които изискват безкомпромисно качество на всяка цена.

За един начинаещ или любител фотограф дори и така наречените „crop” (орязани) сензори са напълно достатъчни, но тук вече трябва да имате предвид един друг момент, известен като crop factor. По-просто казано, с колко точно „орязан” е съответният сензор или какъв процент от площта на full frame матрицата представлява той. Макар да са приближение, а не точен критерий (поради факта, че разнообразието на модели, предлагани на пазара днес, е огромно), в повечето случаи сензорите, на които разчитат масовите DSLR камери, са с чувствително по-голям размер (по-нисък crop factor), отколкото използваните в безогледалните фотоапарати.

Разбира се, изключения има, и то не малко. Sony например само през последната година пуснаха няколко безогледални модела с пълноформатни (full frame) сензори. Цената на тези камери обаче е доста солена – всъщност горе-долу толкова солена, колкото и на цифрово–огледалните камери с такъв сензор.

Все пак при равни други условия спокойно можете да приемете, че качеството на изображенията, които ще ви предложат масовите безогледални модели, ще е малко по-ниско от това на един DSLR фотоапарат – особено що се отнася до показатели като DOF(дълбочина на полето) и ниво на привнесен цифров шум.


Обективи и допълнителни аксесоари

Както вече споменахме, един от несъмнените плюсове на DSLR технологията е, че тя присъства на пазара вече почти 100 години. За това време, досещате се, обемът и разнообразието от обективи и допълнителни приспособления, предлагани за този клас камери, е огромно. И тъй като компаниите, които правят фототехника, общо взето, са едни и същи за последния половин век (Nikon, Canon, Olympus, Pentax), повечето от тях предлагат пълна или почти пълна обратна съвместимост с всички съществуващи модели обективи и аксесоари дори в най-новите си продукти.



Така че, ако, да речем, сте си купили последно поколение цифрово–огледален фотоапарат (Nikon D7100 например), няма да имате особен проблем да го използвате с обектива, завещан от вашия баща и произведен през 70-те или 80-те години на миналия век.

Това е изключително важно предимство предвид факта, че едно от основните неща, осмислящи покупката на камера със сменяем обектив, са именно изключително широките креативни възможности, които могат да ви осигурят различните оптични характеристики на отделните класове обективи.

От друга страна, безогледалните системи, тъй като са на пазара относително отскоро (по-малко от десетилетие), предлагат значително по-беден избор в това отношение. Да, някои от тях поддържат с помощта на допълнителни приспособления (преходници) и обективи, предназначени за байонети, използвани от DSLR камери на същата компания, но тази съвместимост често не е пълна и понякога е свързана с понижаване качеството на заснетите изображения.

Кой в крайна сметка е правилният избор?

Мисля, че доста подробното (даже може би прекалено подробното) сравнение между тези два класа камери: цифрово–огледални и компактни със сменяем обектив, ясно очерта плюсовете и минусите на всяка от двете технологии.

DSLR апаратите са представители на една по-стара, зряла, улегнала и добре обезпечена със съответната поддръжка фототехнология. За съжаление този клас камери са доста обемисти, често трудни за управление и настройка, особено ако са в ръцете на начинаещ фотолюбител.

Безогледалните апарати от своя страна са изключително леки и компактни, с тях се борави по-лесно и интуитивно. За сметка на това те не винаги предлагат толкова добро качество на изображение, колкото DSLR камерите от среден и висок класове, има какво още да се желае по отношение на системите им за автофокус и дават по-малко възможности за избор, що се отнася до допълнителни обективи и аксесоари за тях.

 

Как да изберем между компактен фотоапарат и DSLR



Когато времето за покупка на нов фотоапарат наближи, сред многото неща, които трябва да обмислите, се появява и въпросът дали да вземете компактна (суперзуум) камера, или да скочите най-накрая на заветния огледално-рефлексен апарат. По-долу в тази статия ще ви представим основните неща, които трябва да знаете по този важен въпрос, преди да тръгнете към магазина.
Преди около пет години огледално-рефлексните камери (DSLR) се използваха почти само от професионални фотографи. Цените им междувременно паднаха доста и в момента са съпоставими с компактните апарати от по-високия клас. Това заедно с редица предимства, които DSLR предлага, направи тези фотоапарати привлекателни за клиентите.
За да улесните своя избор, трябва да си отговорите на въпроса за какво всъщност ви трябва фотоапаратът. Защото истината е, че снимки на пейзажи и хора, както и макроснимки можете да правите с всяка камера. Очевидно е обаче, че някои модели са по-добре пригодени за определени типове фотография от другите.
Необходимостта да имаш компактна камера не е нещо ново. Преди десетилетия малките по размери фотоапарати бяха единствената надежда за много любители да запечатат безценни спомени дори и с не особено високо качество. Оттогава обаче мина доста време и компактните модели се превърнаха във високотехнологични машини, които предлагат много повече от приемливо качество и като цяло много повече, отколкото сме могли да си представим само преди 10 години.
Компактните фотоапарати – леснота и качество
Малките по размери камери предлагат едно безспорно предимство пред големите си събратя – те са лесно преносими, могат да се поберат във всякакъв багаж, което прави пътуването с тях удоволствие. Приема се, че в повечето случаи (като оставим настрана някои point-and-shoot модели, които са наистина обемисти) най-компактният DSLR апарат е поне два пъти по-голям от най-големите модели от компактния клас. Представете си, че излизате на вечеря. Непретенциозният компактен апарат може да бъде пуснат дори в джоба, докато намирането на място за огледално-рефлексна машина е много по-трудно и само носенето й би могло да развали цялата ви вечер. Тук размерът наистина има значение и това твърдение този път е в полза на малките габарити.
Като цяло point-and-shoot камерите стават все по-тънки и леки. Днес има модели, за които спокойно можете да забравите, че са с вас. Друга особено важна причина за купуването на такъв апарат е, че на много спортни събития, концерти и други подобни мероприятия често е позволено да носите със себе си компактен фотоапарат, но не и какъвто и да е модел, който напомня за професионална техника. А със сигурност не бихте искали да чакате отвън, докато любимият ви отбор играе.
Компактната камера – подвижна фотолаборатория
Изображенията, които компактните фотоапарати произвеждат, варират според модела. Като цяло обаче снимките, направени в автоматичен режим, изглеждат доста добре във всички условия и биха могли да имат голямо приложение. Все пак преди да си дадете парите, трябва да имате предвид няколко неща.
Повечето любители обикновено избират апарата, който има най-голяма разделителна способност. Това обаче е нож с две остриета, защото качеството на снимките всъщност зависи от съотношението между физическата големина на матрицата и броя на пикселите, а не само от резолюцията. Компромис с качеството представляват и обективите, които обикновено не са достатъчно широки. Прекалено голямото оптическо увеличение на така наречените „суперзуум” модели пък прави фокусирането трудно и неточно.

Затова компактните апарати се стремят да предлагат опции, които не могат да бъдат намерени в повечето огледално-рефлексни модели – много автоматични режими за снимане и възможности за обработка на вече заснетите кадри. Така можете да обработите снимките си веднага и да ги разпечатате на първия фотопринтер, който ви се изпречи, без да ви трябва компютър.

Автоматичните режими – удобно снимане във всяка ситуация

Повечето компактни фотоапарати наблягат предимно на автоматичните режими на снимане, но много модели предлагат и полуавтоматични режими с приоритет на скоростта на затвора или на блендата. Повечето камери обаче, особено от по-евтиния клас, нямат пълни ръчни настройки. Всъщност такъв режим би бил напълно излишен, когато целта е преди всичко с едно натискане на копчето да уловите момента, който иначе би изчезнал безвъзвратно. 
Как настройваме фотоапарата? Ако се замислим над ръчния режим, ще видим, че той ни дава три основни инструмента за контрол – светлочувствителността, скоростта на затвора и големината на отвора на блендата. Тези величини са взаимосвързани. Те се движат на стъпки, като промяната на една от тях води до изменение на друга. Например по-високата скорост на затвора изисква и по-висока светлочувствителност или по-голям отвор на блендата. По-високото ISO пък може да бъде последвано от избор на по-висока скорост на затвора или по-малък отвор на блендата. Наблюдавайки показанията на светломера, се ориентираме кога сме постигнали най-точната настройка за конкретната ситуация.
Съвсем същото правят и автоматичните настройки с единствената разлика, че правилната настройка се избира не от вас, а от процесора на фотоапарата. При натискане на спусъка се получава информация от светломера, след което автоматично се избират подходящите стойности на ISO, скоростта на затвора и блендата.
Когато не ви се налага да мислите за всичко това, ще ви бъде много по-лесно да се научите да боравите задоволително с апарата. Работата с огледално-рефлексните модели изисква стотици неуспешни кадри, които трябва да бъдат повтаряни отново и отново, а в почти всички случаи ще се наложи и прочитане на няколко теоретични книги или поне подробно изучаване на упътването на апарата. С point-and-shoot камерата това не е необходимо и ако единственото ви желание е просто да запечатате моменти от лятната си почивка или от семейните празници, може дори никога да не ви се наложи да разучавате настройките, които компактният апарат притежава.
Предимствата на DSLR
Каква е магията, която привлича хората към DSLR? И какво всъщност се крие зад тези „зловещи” букви? Всъщност това е абревиатура от Digital Single-lens reflex (camera). Преведена на български, тя ще рече – цифров огледално-рефлексен фотоапарат. Както се подразбира от английското и българското наименования, най-общо казано, имаме работа с фотоапарат, който работи само с една леща и с огледало. Това са основните части от системата за пренос на светлината на DSLR. След влизането си в обектива светлината се отразява от огледало, което я насочва нагоре към пентапризма или система от огледала, които предават образа във визьора. Когато снимаме, първото огледало се вдига и дава достъп на светлината до затвора и сензора или филма. Затова не можем да видим нищо във визьора, докато затворът е отворен.
Друго, с което са известни огледално-рефлексните фотоапарати, са „сменяемите обективи”. За разлика от компактните фотоапарати при DSLR можем да свалим обектива и да използваме друг, по-подходящ за снимане в конкретната ситуация. На пръв поглед това изглежда наистина непрактично – трябва да носим поне два–три обектива, за да можем да обхванем достатъчно голям диапазон за широкоъгълно и телефокусно снимане. Разликата в качеството на изображението обаче лесно може да промени това мнение. Най-добри снимки се получават с т.нар. „твърди” обективи с постоянно фокусно разстояние. Вариообективите са с променливо фокусно разстояние. Наличието на повече подвижни елементи води до влошаване на качеството. Все пак вариообективите с малка разлика между двата края на променливото фокусно разстояние са добра възможност да избегнем носенето на цяла чанта твърди обективи и при това да получим добро изображение. В това отношение най-слабо се представят „суперзуумовете” от DSLR-like класа заради огромната разлика между широкоъгълния и телефокусния краища на фокусното разстояние на обектива.
 
Другото голямо предимство на цифровите огледално-рефлексни фотоапарати се крие в големината на матрицата им. При апаратите от по-ниския ценови клас тя се доближава до големината на кадъра на 35-милиметровия филм, а в някои от по-скъпите модели размерът на сензора се покрива с размера на филма. 
Коефициентът, с който големината на матрицата се различава от големината на 35-милиметровия филм, се нарича „кроп-фактор”. Той оказва влияние и на оптиката. За да получим реалната дължина на обектива при апарат с кроп-фактор, трябва да умножим дължината му в 35-милиметров формат по коефициента, с който сензорът на апарата се отличава от него. Така, ако имаме 100-милиметров обектив, сложен на апарат с кроп-фактор 1.6, получаваме дължина на обектива 160 милиметра. Това има и предимства, и недостатъци. При снимане с телефокусни обективи например увеличението на фокусното разстояние може да бъде от голяма полза. Точно обратното важи в случаите, когато използваме широкоългълни обективи. Тук намираме и един от най-големите недостатъци на компактните и DSLR-like фотоапаратите – напрактика те нямат възможност да снимат широкоъгълно заради големите стойности на кроп-фактора им.
Need for speed
Ако сте снимали известно време с компактен фотоапарат, дори от високия клас, сигурно сте забелязали едно дразнещо забавяне между натискането на спусъка и щракването на затвора. Макар че напоследък на пазара се появиха необичайно бързи в това отношение компактни и суперзуум модели, нито един от тях не би могъл да се доближи до скоростта на DSLR. Това е много важно, когато снимате спортни събития или други бързо движещи се обекти. В този тип фотография забавяне дори със стотни от секундата може да означава, че обектът вече е излязъл от кадъра. 
Това обаче не е всичко. Огледално-рефлексните модели могат да снимат кадри в серия много по-бързо от компактните си братовчеди. Осем кадъра в секунда не са нещо необичайно в полупрофесионалния клас, откакто Canon пусна станалия вече класика модел EOS 20D. Днес повечето DSLR модели нямат ограничение за бройката на заснетите последователно кадри за разлика от най-бързо снимащите компактни камери. 
Друг важен аспект при снимането на движещи се обекти е скоростта на автоматичното фокусиране. И тук DSLR печели надпреварата, въпреки че фокусирането зависи до голяма степен и от обектива, който ползвате. Ако се върнем отново към разделението на обективите, ще забележим, че е логично твърдите видове да имат най-бърз автофокус. Заради по-сложния си механизъм вариообективите обикновено фокусират по-бавно. Този проблем обаче е решен доста задоволително с по-бързи движещи мотори, като Ultrasonic motor (USM), използван в по-скъпите модели на Canon. 
При компактните камери голямата разлика между двата края на фокусното разстояние на обектива прави фокусирането много по-бавно, а понякога и неточно.

Силата на мрака

Едно от големите предизвикателства пред всеки фотограф е да направи хубави и добре осветени снимки при ниска осветеност. И докато всяка камера може до известна степен да реши този проблем благодарение на светкавицата си, то DSLR просто го прави по-добре. Голямото предимство на огледално-рефлексните апарати е, че дори при много висока светлочувствителност на сензора нивата на шума остават приемливо ниски. Това отново се дължи на съотношението между физическата големина на матрицата и количеството на пикселите. Казано на разбираем език – в малката матрица многото „наблъскани” пиксели просто си пречат. При дълги експозиции и високи светлочувствителности те загряват и снимката се покрива с петна, наречени „шум”. Затова компактните модели просто нямат шанс на тъмно.
 

Има случаи, когато дори DSLR не може да се справи без светкавица. Вградената светкавица на тези фотоапарати е по-скоро за украшение, макар да е доста по-силна от светкавиците на компактните модели. Все пак снимането с насочена напред светкавица е проява на лош вкус и гаранция за отблясъци и недоосветени места по снимката. Вградената светкавица дава и „забавни” сенки, ако снимате с по-голям по размери обектив. 
Затова повечето снимащи с DSLR използват външна светкавица. Освен че е много по-мощна, тя има и „чупеща” глава, която може да бъде насочвана в различни посоки, дори и назад. Ако я ориентирате към близка бяла стена или нисък бял таван, ще получите многократно по-добро и равномерно осветление, отколкото бихте могли да мечтаете с компактен фотоапарат.
Заключение
Цифровите огледално-рефлексни фотоапарати днес предлагат повече функции на по-ниска цена, отколкото когато и да било преди. От друга страна обаче, компактните модели от по-висок клас отправят решение „всичко в едно”, а  понякога разполагат и с огромен вариообектив, което спестява доста пари от купуването на различни обективи за DSLR. И все пак тяхното най-голямо предимство е преносимостта им. Техните фенове в повечето случаи твърдят, че една камера не си заслужава да бъде купувана, щом причинява твърде много проблеми при пренасяне. 
Ако единствената ви идея е да използвате възможностите на вариообектива, то суперзуум компактните модели са точният избор. При тях увеличение от 10–12х не е нещо необичайно, а целият апарат ще струва вероятно по-малко, отколкото само един от нужните ви обективи за DSLR. 
Освен това смяната на обективите е едновременно най-голямото предимство, но и най-голямото проклятие за цифровите огледално-рефлексни фотоапарати. При свалянето на обективите малки частици прах минават под тях и се полепват по сензора, оставяйки неприятни тъмни петна по снимките. Макар повечето апарати вече да имат един или друг вид технология за почистване на сензора, един ден всеки стига до положение да се нуждае от извършването на тази операция в сервиз. 
В края на краищата, колкото и да избирате между компактен и DSLR модел, най-добрият вариант е просто да имате и двата, стига, разбира се, финансовата криза да не ви притеснява особено. Ако искате снимка за спомен или евентуално за отпечатване на малки копия, компактните модели ще ви дадат всичко, от което се нуждаете. Когато държите обаче снимките ви да се отличават от останалите и в тях да се усещат вашите неповторими идеи и стилът ви, то е време да посетите най-близкия магазин за огледално-рефлексни фотоапарати.