ПГМЕТ "Стойчо и Кица Марчеви"Хасково

Всичко това, цялата земя и всичко върху нея, завещавам на ХАСКОВСКАТА ГРАДСКА ОБЩИНА за следната цел: Да се обзаведе и поддържа в това място и построи едно техническо-занаятчийско училище, което да носи името "Стойчо и Кица Марчеви" и издаваните дипломи да носят същото име, като в една от стаите, където това е удобно, да се обзаведе музей за съхраняване на стари машини, уреди, портрети, дрехи и пр., в суха и хигиенична стая под опис - Хасковската градска община да вземе грижата да издействува за откриването на това училище, което трябва да бъде надлежно признато с признати права на следващите в него училище питомци."
Стойчо Марчев, 8.04.1938 г.

Дарителите
Старите хасковлии добре знаят кой е Стойчо Марчев, но днешните поколения почти не са чували за своя именит съгражданин, който въпреки неизмеримото си родолюбиво дело, остава в сянката на забравата. Стойчо Марчев е роден на 1 юни (стар стил) 1879г. в град Хасково от родители Марчо Николов Хубенов от същия град и Петра Георгиева от село Болярово - Хасковско. Лошото зрение, на което родителите не обръщат внимание, носи неуспехи на Стойчо по математика и български език. Налага се да повтаря класа, но тежко заболяване на бащата го принуждава да напусне училище и да работи в дюкяна и маслобойната. Бащата настоява синът му да учи в Робърт колеж в Цариград, но Стойчо почти не вижда. Не се търсят лекари за преглед, не му купуват очила. Такива са времената. "Затова останах без образование, завинаги сляп за света. Аз си знаех мъката и не исках чужда помощ за очи. Със сълзи и горчивини карам и досега. Помирих се като обикновен работник при баща си" - признава с тъга Стойчо Марчев. Първото "техническо" нововъведение, което прави Стойчо, е да постави газена лампа в работилницата, за да подобри оскъдното осветление на кандилата.

 

През 1894г. семейството купува сгради на днешния площад "Свобода" - ниски и схлупени, но с надежда за бъдещето. През 1902 година Стойчо става съдружник на баща си, а на следващата се сгодява за Кица Паскал Сотирова. Младото семейство работи здраво и в същото време строи. Стойчо иска да е в крак с техническите новости. В новата работилница Стойчо въвежда двусменен режим на работа. Впоследствие поръчва от Англия моторче и хидравлична преса. Балканската война в 1912г. го откъсва от работилницата. Тогава воюва в Сърбия. След завръщането си от фронта Стойчо Марчев купува десет декара земя до сегашната автогара за 14000 лева. Внася нови машини и увеличава производството. Почти всяка година строи нови здания. В края на живота си родолюбивият българин прави дарение, с чиято помощ се построява техническо училище в града. "Всичко постигнахме с честен труд и разум. Спечелихме го с помощта на обществото и хората. Сега го връщаме на тях, да го ползват и да ме споминат" - пише в завещанието си Стойчо Марчев.
05.05.1948г. С решение на Министерството на индустрията от учебната 1948/1949г. в град Хасково се създава Народна механоелектрическа гимназия "Стойчо и Кица Марчеви"

Един от ветераните разказва
Откриването на първия механотехникум в града стана през август 1948 г. Сградата бе дарение от Стойчо и Кица Марчеви - тя се намираше в близост до сегашната автогара. Именно заради това първоначално училището носеше името Механоелектрическа гимназия "Стойчо и Кица Марчеви".
През първата учебна година бе направен прием на 120 ученика, сформирани в три паралелки със специалности: електротехника, общо машиностроене и двигатели с вътрешно горене.
Материалната база, с която разполагахме, бе оскъдна. Класните стаи бяха оборудвани със стари бракувани чинове, взети от гимназията. Що се отнася до работилниците - те просто не съществуваха. На техникума бяха отпуснати помещения, които не бяха пригодени за работилници. Много труд се хвърли от страна на ученици и учители за това дело - може да се каже, че те бяха построени и оборудвани изцяло с ученически и учителски труд. Инструменти, материали и машини за провеждане на учебната практика липсваха. През първата година тази практика всъщност премина в труд за пригаждане на помещенията за работа и в теоретична практика.
Лошите условия, при които при които се учеха първите възпитаници на механотехникума, не им попречиха да станат много добри специалисти и да заемат високи и отговорни длъжности - преподаватели във висши учебни заведения, учители, директори на големи заводи и др.